През уикенда пътувах до едно малко селце на име Ветрище. То се намира на двайсетина километра от Шумен. Хората там си бяха спретнали празник на терлика и използваха плетките, за да се забавляват с песни, танци и актьорски прояви.
Обясниха ми, че населението във Ветрище е смесено. Домакините се пошегуваха, че нещата са горе-долу на кантар. Половината били българи, а другата половина били с турски произход. Бързо добавиха, че напрежение нямало. Мога да им повярвам, защото във вокалната група на читалището участваха жени и от двата етноса. Пееха песни и играеха хора. В същото време тук-там в плетките се забелязваха и по-ориенталски мотиви. Кметът на селото пък се оказа кандидат от ДПС, който е българин.
Поне на пръв поглед Ветрище изглежда като чудесен пример за толерантно общество. Но защо въпреки многото културни различия, които можем да намерим (стига да искаме), отношението между хората бе толкова добро? Те се определяха просто като приятели и комшии, а не като мюсюлмани или християни. Вероятно много от тях са религиозни хора, но по време на празника никой не се бе окичил със символ на вярата си. В един такъв момент религията може само да ги раздели. Жителите на Ветрище явно осъзнаваха това.
Поприказвах си с една възрастна жена от турски произход, която дори не беше забрадена. Възхитих се на доброто и отношение, което не бе просто маска за пред гостите. Помислих си „Как ли би реагирал един расист изправен пред сърцатото отношение на тази жена?” Всъщност най-вероятно предубеденият човек ще види в усмивката й - лукавост. Предразсъдъците са най-големият проблем в едно общуване. А нещата стават страшни когато се намеси и религията.
Съвсем случайно същия ден гледах запис от гостуването на оксфордския професор Ричард Докинс в мюсюлманско училище в Лондон. Там децата бяха убедени, че еволюцията не съществува и твърдяха, че Коранът е източник на научна мъдрост. Свещената им книга издавала информация за формата на Земята, за звездите и за това, че „солената вода не може да се смесва със сладководната”. Защо? Защото Мохамед така казвал. Водите просто се приплъзвали една в друга и така сме имали чиста течност за пиене. А момичето, което вярваше в тази нелепа пропаганда, иска да става лекар.
На всичкото отгоре има мюсюлмански изследователи, които се опитват да докажат, че Коранът е изпреварил научните открития. Например някой си Адел Загхоуд е съставил цяла книга озаглавена „Научни открития в Корана”. Там е даден и примерът със смесването на водата, което било доказано от учените съвсем наскоро, защото видите ли моретата в съседства имали различни показатели на сол и температура. Тази книга е издадена на български език, но се предлага свободно и легално в Интернет. Още по-неприятното е, че водната теория за „възбранената преграда“ е публикувана и в няколко големи български форума като любопитна информация, съдържаща се в свещената книга на мюсюлманите.
Проблемът обаче не е единствено при последователите на Мохамед. И Християните вярват в невъобразимо много глупости, като например че светът е на 10 хил. години. Да го кажат на някой палеонтолог. Въобще да не намесваме говорещите змии и ходещите по вода спасители.
Вярно е, че всеки има правото да вярва в каквото си иска, но ако някой излезе и ви каже, че си говори с марсианците и от днес те са му казали, че кафето ви всяка сутрин ще остава горчиво, тъй като захарта няма да се разтваря в него, ще му повярвате ли?
Не е лошо теолозите и религиозните последователи да си сверят часовниците, а не да се опитват да нагаждат религиозния си генезис с актуалните научни доказателства. Вярно е, че науката не знае отговорите на всички въпроси, но поне ги търси и често променя гледната си точка, вместо да се съсредоточи върху най-ранните си постулати и да се опитва да ги наложи на всяка цена.
За fortisimo.eu – Стоян Стоянов
0 коментара