„Обичам Шумен, обичам България, никога не бих напуснала страната ни”. Това са мои мисли отпреди 10 години. Припомних си ги когато намерих стара моя снимка от преди толкова лета.
Младо девойче на 19, родено и израснало в Шумен, напуснало пределите на града за по-дълго време чак през студентските си години.
Извън България пък можах да надникна едва на 29. Не, няма да ви занимавам с моята особа. Но може би това е обяснението за необяснимия ми патриотизъм. Винаги съм била близо до корените си. От дете знам, че там е щастието – в дребните неща. Припомних си го наскоро, в един октомврийски следобед, прекаран със семейството.
Но нищо не е както преди 10 години.
Половината от близките ми са в чужбина, повечето ми приятели са се устроили далеч от България. Питам се защо аз не мога и кое ме спира. Не ми липсва увереност, не ме е страх да рискувам, но знам, че там няма да съм щастлива. Тук е моето място. Да, възмущаваме се на осеяните с дупки улици, ядосваме се, че за да управляваш бебешка количка по тротоарите се изисква висш пилотаж, кипваме когато вместо любезен служител срещам поредната недоволна и мрънкаща лелка, самолекуваме се, за да не попадаме в докторските ръчички, примиряваме се, че носим дрехи втора употреба и ядем някакво подобие на храна.
Заплатите ни свършват още преди да сме ги получили, а някой там горе ни обяснява „Шшшъ съ оправим!” Решаваме да се разтушим с малко телевизия, но какво да видим? От екрана се носят призиви за благотворителност, разказват се коя от коя по-тежки истории. Сменяме канала, но и там същото.
С приближаването на зимата и хората сякаш се позатвориха в себе си. Преди имахме гости през ден, глъч се чуваше и от съседите. Сега е тихо и в тях, и у дома. Винаги в такива случаи си казвам, че има много по-зле от нас. Какво пък, нали имаме хляб на масата си, нали имаме покрив над главите си, нали ни е светло и сме здрави? Какво друго ни трябва? Ще изкараме някак и тази зима, а както казва баба ми „Който е жив напролет ще видим какво ще бъде”. Та нали след всяка криза идвал подем.
Вярвам в това, повярвайте и вие. Иначе ще се разотидем всички. „Господи, дай на България път, светлина, свобода”.
За fortisimo.eu – Силвия Терзиева
0 коментара