Фортисимо

В живота си изпитваме някои чувства, далеч не винаги светли и позитивни. От някои дори бихме се изчервили, ако, разбира се, не бяха добре скрити и недостъпни за околните.

Понякога мислите ни са позорни и крайно неуместни, но ето, че психолозите ни “защитават”. Отново! Според тях човек не бива да се срамува от чувствата си, защото не съществува понятие като “ужасни” емоции: всички наши вътрешни преживявания са закономерни и естествени. Да потискаме негативизма, който неизбежно ни спохожда от време на време, би било грешка, която след време ще даде отражение на духовното ни равновесие.

Иначе казано, да си мислим за лоши неща, за да запазим разума си непокътнат. Вредната реакция на чуждите проблеми и неприятности е даже твърде полезна, понеже помага да “изпуснем парата” и да не вършим лоши постъпки. Моят съвет е да се научим коректно да си служим с чувствата си, за да не обидим никого, а после да злорадстваме, колкото ни душа иска!

Всяко нормално човешко същество обича и цени своите приятели. Обратното би било абсурдно, ако не недопустимо. Но, когато в приятелския ни кръг имаме другарче, към което природата е била доста щедра и го е дарила не само със зашеметяваща визия, но и с ум като бръснач, нещо започва да ни гложди. И не, не се срамувайте, че, когато иначе толкова близкият ви на сърце приятел го е споходило нещастие, вие тайно сте си помислили: “Така му се пада!”.

Радваме се на чуждата мъка от генетично програмирана необходимост да се оцелява в условия на жестока конкуренция, тъй като ни преследва инстинктивният страх от това, че ресурсите не стигат за всички. Чуждите нещастия повишават нашата самооценка. Макар рядко да си признаваме, ние непрестанно се сравняваме с околните и на нас ни е неприятно да сме по-малко красиви, да сме по-малко късметлии, да разполагаме с по-ограничен месечен бюджет. Но това е и начин да си напомняме, че все с нещо сме способни да си помогнем сами на себе си в устрем да еволюираме.

А питали ли сте се защо така ни тегли да погледаме как горят отломките от блъсналия се автомобил? “Какъв ужас! Пуснете ме по-близо. Оттук не виждам добре…”

Или да слушаме за похожденията на някой маниак, имал късмета да се сдобие с брадва? Нима сме толкова сурови и зли? Истината е, че инстинктът ни за самосъхранение ни заставя да се учим от чуждите грешки и буквално ни погва да позяпаме страшното: ако превишиш скоростта ще свършиш като този злочест водач; или да внимаваме на кого отваряме вратата посред нощ.

Не бива да се осъждаме дори когато мислено изневеряваме на половинките си. Случва се да се сблъскаме на улицата с някой привлекателен обект и в следващия миг да съчиняваме наум сценария за касов порнографски филм.

А понякога си стоим кротко у дома и фантазираме как намазваме със сметана тялото на някого, с когото определено не заспиваме по обичай всяка нощ.

За всичко е виновна нашата полигамност: от време на време всеки го тегли към смяна на партньора и къде по-практично е да направи това във въображението си. Можем да мечтаем за знаменитости или случайни минувачи, но не бива да допускаме в еротичните ни фантазии да се настани някой добре познат. Случи ли се, оправете си отношенията с вашата половинка.

Сплетниченето! Копнежът да поклюкарстваме оглавява моята класация, тъй като е най-присъщ на човешката природа. Понякога научаваме за някого нещо пикантно и ни се иска да го обсъдим с приятели в детайли – просто нямаме сили да мълчим. И противно на всеобщото схващане, не само жените обичат да “обменят” информация. Налага се да се сдържаме, понеже се считало за неприлично да се сплетничи.

Беседвайки за чуждия живот, някак започваме по-успешно да подреждаме нашия собствен. Критиката на чуждите постъпки ни дава психическо разтоварване. Когато казваме нещо лошо за някого на глас – и вече не желаем да го извършим.

И накрая, разказвайки за значими събития като сватби и изневери, ние привличаме върху себе си всеобщото внимание, което пък ласкае нашето самолюбие. Но, ако възнамеряваме да разкритикуваме някого, нека не забравяме, че думите ни непременно ще стигнат до въпросната особа, при това двойно подплатени!

За fortisimo.eu – Пламена Лачева