Харизмата не е чудо, а природен дар, но не всеки може да го използва – дар, изискващ своето доразвиване. Нужна е голяма вяра в собствените ни сили, ала повечето хора се примиряват с неуспехите, смятайки ги за нещо неизбежно, от което нито можеш да се скриеш, нито да се застраховаш.
Възхищаваме се на тези, чийто живот по необясним начин излиза от рамките на правилното, а дори не ни минава през ума, че понятията “неизбежност” и “правила” са рожби на изтерзаното ни съзнание.
Има моменти, когато чувстваме особен прилив на самочувствие. Поставяме си цели и знаем как да ги постигнем. Чувстваме, че всичко е в нашите ръце и нищо не би могло да ни се опре. Всеки от нас поне веднъж е преживял нещо подобно и знае колко трудно е след това да го реализира. Обикновено е достатъчен сблъсък с действителността, който разбива на пух и прах вдъхновението ни. Нищо чудно, след като често предварително сме убедени, че ще се провалим.
В крайна сметка трудностите опират до собствената ни неувереност. Смешно е да си мислим, че някой ще ни повярва, ако самите ние нямаме доверие в себе си. Често се налага да си напомням, че и на лидерите по рождение не са им чужди съмненията и душевните терзания. Разликата между тях и мен е, че те вече са открили начин да заглушават неуверените гласчета в главите си, а на мен тепърва ми предстои да се справя с тях. Но ако за един лидер това са само кризисни моменти, за нас, обикновените хора, дълбоката неудовлетвореност понякога заплашва да се превърне в ежедневие. Остава ни да вярваме на сляпо, че ще успеем, за да може и другите да ни повярват.
Би било грешка да си мислим, че харизмата е сигурен ключ към личностното ни развитие. Дали тя е качество, с което се раждаш, или е възможно да я придобиеш в устрем да опознаеш себе си и да моделираш своята същност и характер? Аз лично я сравнявам с дрехите, по които обикновено посрещат – ако не е подкрепена с нищо, рано или късно губи стойността си, или просто никой вече не я забелязва.
Съдбата понякога си играе лоши шеги, давайки на хората талант и обаяние, но не и умение да ги използват в тяхна полза. Те са вечно недоволни, защото се случва да преливат от идеи, но някак не успяват да осъществят докрай нито една. Още по-лошо е, когато харизмата върви редом с честолюбието – от божи дар тя лесно се превръща в дяволско изкушение. Като преки участници в новото хилядолетие, ние разполагаме съвсем нагледно с доказателства, подплатяващи теорията, че властта е най-съблазнителната от театъра на днешната общественост, особено ако се манипулират големи групи от хора. Но Майката Природа е постановила, че, ако едно явление е достатъчно мощно и разрушително за останалите, то тогава е твърде вероятно да е също толкова пагубно и за самото него. Ако приемем, че харизмата е явление, възможно е гореспоменатите групи от хора да се превърнат в тълпа, опасна за своя водач.
Честно казано, да си харизматичен е благословия – това наистина те прави лидер. Нямаш и бегла представа какво е да си един от многото, тъй като поначало си един на много. Но в действителност е по-трудоемко, отколкото изглежда, защото лидерите са длъжни да носят отговорност не само за себе си, но и за другите. Харизмата е само инструмент за пълноценно общуване и задачата ни съвсем не е да го владеем до съвършенство, а да проумеем за какво точно служи.
За fortisimo.eu – Пламена Лачева
0 коментара