Фортисимо

Представи си разходка на слънчевия плаж. Представи си изненадващо пътуване в чужбина. Представи си бурна нощ в най-хубавия клуб в града. Представи си романтична вечер и нежен флирт.

Стивън Кинг казва, че разказът е като флирт. Насочва те, води те към интересното, но вероятно свършва точно преди играта да приключи. С целувка по бузата за лека нощ, например.

Сега си представи 33 флирта в една книга. Специално за теб. Приготвени с любов, написани с много труд и внимание.

„33 любовни истории” на Тихомир Димитров ще разходи въображението ти с дирижабъл, ще ти разкаже за един възможен край на света, ще ти разкрие тайните на Дао, ще те изпрати на края на света и ще те срещне с архангел.

Сборникът с разкази можеш да откриеш тук: asktisho.wordpress.com. А ние ти предлагаме да опознаеш Тихомир малко по-добре чрез едно лично интервю за fortisimo.eu:

Биляна Карадалиева: Здравей, Тишо! Зад гърба си имаш издадени два романа, които се радваха на голям интерес. Третата ти книга обаче е сборник с разкази. Защо разкази?

Тихомир Димитров: Защото дават свобода на въображението и гарантират стилово разнообразие. Направих си жанров експеримент: два от разказите са в поетична форма, някои съчетават стихове и проза, други просто са нагла публицистика. Романтична легенда. Поучителна притча. Напрегнат трилър. Криминален сюжет с неочакван край. Стряскащ хорър. Пост-апокалиптична драма. Е, дано да съм успял да постигна всичко това. Важното е, че се забавлявах много, докато флиртувах с читателя в толкова различни форми. Романите ограничават в това отношение. Там си затворен в един сюжет, с едни герои, стилът не се променя до края, остава в същия жанр.

Биляна Карадалиева: Защо точно 33 истории? Какво значи за теб числото 3?

Тихомир Димитров: Тяло, дух и душа; съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание; думи, мисли и дела; Отец, Син и Връзката между тях; агрегатните състояния на водата; числото, което винаги стои на входната ми врата, където и да отида да живея; броят на пирамидите в Гиза; хардуер, софтуер и електричество... Мога да продължавам вечно, но триединството е всичко в този свят. То е Живот.

Биляна Карадалиева: Има ли 34-ти разказ, който си спестил на читателите си?

Тихомир Димитров: Не. Спестих им 33 романа. Всеки от тези разкази можеше да се превърне в отделен роман. Но не чувствам вина, че ги оставих „джуджета”, така ми харесват повече. Просто искам да предупредя, че няма да намерите 33 романа в сборник с 33 разказа – екстазът не е същият. За истински „пристрастените” ще подготвя нещо по-мащабно и силно, което да им свали главата от раменете. По-нататък...

Биляна Карадалиева: Пишещите хора са чувствителни и се впечатляват от случващото се около тях. Имало ли е история в живота ти, която те е впечатлила, но не си си позволил да пренесеш на хартия?

Тихомир Димитров: Казват, че за силна литература единствената лъжа трябва да бъде изречението в началото: „всички прилики с действителни лица и събития са случайни”. Животът е по-добър майстор-разказвач и от най-дръзкия автор. Е, аз не претендирам нито за „майстор”, нито за „дързък” разказвач. Ще се радвам, ако четенето ви достави поне половината от удоволствието, което изпитах, докато ги пишех тези истории.

Биляна Карадалиева: Струва ми се необичайно, че книгата ти се разпространява безплатно в Интернет и всеки може да я прочете. Ще обясниш ли защо реши да „подариш” сборника си по този начин?

Тихомир Димитров: Книгата ми не се разпространява „безплатно”. Вложих време, труд и средства, за да може тя да стане факт. Просто читателят има право на свободен достъп до съдържанието й, което не значи автоматично, че съм я „подарил”. Досега читателите можеха да купят само нова книга, която не са чели, без да знаят дали ще им хареса или не. Аз им давам свободата първо да преценят дали им харесва и после, ако това е така, да възнаградят автора. Едно „благодаря” също е добра награда, но приемам и бутилка уиски като комплимент :).

Стоян Стоянов: Във визитката си се определяш като „писател”, как реагират хората като прочетат името на тази професия?

Тихомир Димитров: С подозрение. Шегувам се. В следващата ми визитка ще пише „автор, журналист и копирайтър”, защото е по-близко до истината. Или просто: „разказвач на истории”. Форматът няма никакво значение, по-важно е съдържанието.

Биляна Карадалиева: Има ли любовна история в твоя живот, която си заслужава да бъде разказана?

Тихомир Димитров: Има. Разказал съм ги почти всичките.

Стоян Стоянов: Живееш в родния си град Добрич. Страда ли българинът от комплекса на провинционалиста?

Тихомир Димитров: Преди живеех на жълтите павета в София и там видях повече провинционалисти. По душа. Локацията няма никакво значение. Днес пиша тук, утре може да отида в Мумбай. Това едва ли ще ме промени. Преместването нищо не променя. По-важното е какво „преместване” става вътре, какъв път ще извърви човек към Себе Си. Външният свят е само огледало на това, което се случва вътре. Много хора се заблуждават, че ако счупят огледалото или го заменят с ново, по-лъскавичко, ще видят друг образ в него. Нека си направят малък експеримент: да поработят върху убежденията, нагласите и самозаблудите, в които вярват. Да им обърнат внимание. Да проверят дали са техни или просто играят втора цигулка в симфонията на някой друг. И да ги заменят със свои собствени, ако е така. Вместо да емигрират, примерно. Да променят образа. И после да видят как ще им отговори светът. Резултатите, в повечето случаи, са потресаващи. В хубавия смисъл на думата.

Стоян Стоянов: Твоят блог се чете от българи, живеещи по целия свят, но коя е най-далечната дестинация до която си изпращал една от първите си две книги.

Тихомир Димитров: Първата ми книга се разпространяваше само по книжарниците тук, у нас, в България. „Разпространяваше” е силна дума, защото книгоразпространението в родината е куц и тромав процес, който не виждам да се оправи скоро. Вчера за пореден път отидох в известна книжарница да потърся книга, излязла само преди година и не можах да я намеря. Същото стана и предишните десет пъти. Затова навремето реших, че втората ми книга ще се разпространява само онлайн. Така хем общувах пряко с читателите, хем знаех в ръцете на какви хора попада романът ми. Няма да излъжа, ако кажа, че съм ги подбирал до известна степен. Исках да създам бутиков продукт за бутикова аудитория, където количеството не е за сметка на качеството и мисля, че успях да се справя. Една-две бройки заминаха за Австралия, където моите читатели „висят с главата надолу от другия край на планетата”. Така ми казаха, като ги попитах какво правят чак там, в Австралия :).

За fortisimo.eu – Биляна Карадалиева и Стоян Стоянов