Тя – мила и скромна. Той – добряк, който прави път и на мравката. И двамата са ми приятели. Бяха семейство, имат две деца. Казвам бяха, защото от изпепеляващата им любов не остана нищо. Или почти нищо, освен две прекрасни ангелчета – две момченца.
Бракът им приключи така, както и започна. Бурно.
Запознаха се абсолютно случайно. За да се влюбят им бяха нужни само 5 дни. На шестия вече бяха семейство. И до ден днешен не мога да си изясня чия беше вината за раздялата им. Останах приятел и с него, и с нея, но нали се сещате, че в такива случаи словесната война между двата лагера е неизбежна, а ти се чувстваш като съдия на съдебен процес. И също като него трябва да останеш безпристрастен.
Не случайно споменах съдебен процес, защото тези дни ще бъда свидетел по дело, заведено от единия родител. Дело за попечителство. Чудя се как ще отида и ще изкажа мнение кой е по-добрият родител. Децата имат нужда и от двамата. Не ми е понятно как някой може да каже на 10 годишно дете, че ще види баща си отново на Коледа или, че с майка си ще бъде заедно отново след месец.
Това е жестоко. Не ми е понятно как тези хора дърпат децата ту към едната, ту към другата страна като парцалени кукли, разменят ги като новогодишни подаръци, настройват ги срещу другия родител. Как не разбират каква травма нанасят на още непорасналите си рожби?
Зададох този въпрос на човека, завел делото. Отговорът беше, че при него момчетата ще бъдат по-добре. Какво означава по-добре? Може би по-добре нахранени, по-прилично облечени, а всяко ще си има своя детска стая? И как това ще замени любовта на другия? Това не е единичен случай. Подобно е мисленето на много хора.
Дай му 5 лева и не го търси за 2 часа, за да можеш да си початиш на спокойствие с приятелката. А дали детето е щастливо, спокойно и уверено, че има твоята подкрепа или когато сгреши ще потърси помощ от не толкова добри съветници? Когато това се случи ще се плеснем по челото и ще кажем „Трябваше да му обръщам повече внимание на това дете”.
Не съм психолог, за да обяснявам какви травми носи едно такова дело на децата. Стига ми това, че видях колко се промениха и затвориха те в себе си след делото по развода. Питам се какво е нужно на двама възрастни да се държат като такива, а не като деца? Толкова ли е трудно да помислят първо за тях и после за себе си? Наистина ли е невъзможно да се разделим цивилизовано – когато любовта си отиде, а пък ако това стане – после да не поделяме и децата по между си. Те не са парче месо, а хора със сърца.
И двамата ми бяха много добри приятели. Чудя се ще ми останат ли такива и след делото. Но не мислете за мен. Да помислим за двете момченца, за които детството ще приключи там, в съдебната зала, когато трябва да отговорят на въпроса „При кого искаш да останеш?”
За fortisimo.eu – Силвия Терзиева
28.10.2010 (чт) 7,35,22 EEST
28.10.2010 (чт) 7,41,01 EEST