Поредният гаф на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков се превърна в една от най-обсъжданите теми в държавата. „Не ви препоръчвам Софийския университет”, заяви ковчежникът на републиката.
Съвсем предвидимо изказването породи лавина от негативни мнения и искания за оставка. Зададоха се въпроси дали ако някой европейски министър си позволи подобна волност – ще остане на поста си?!
Нормално е настоящите (та дори и бившите) студенти на университета да се чувстват обидени. Нормално е хората да гледат критично към всяко по-генерално изказване на Дянков. То не бяха „бюджетни пици”, „феодални старчета”, шеги със спестяванията и възрастта на президента…
Но пък се чудя: това, че си политик, означава ли, че трябва да си мълчиш и да лицемерничиш? В никакъв случай не искам да ставам адвокат на министъра, но нали всеки има право на мнение? И, когато то не провокира омраза или насилие, може спокойно да го каже на глас? Конституцията не прави разлика между министри, граждани, селяни или чужденци.
Друг е въпросът, че скандалната фраза е казана по време на публична(!) лекция в УНСС за реформите във висшето образование. Приемам, че мястото и темата придават лека тревожност на този „съвет към студентите”. Мисля си, че Сергей Игнатов би бил по-компетентен лектор в семинари за бъдещето на ВУЗ-овете у нас. И въпреки това – след пикантната фраза „Не ви препоръчвам Софийския университет” вицепремиерът аргументира личното си мнение по доста адекватен начин.
Дянков предлага в бъдеще участието на студентите в управлението на университетите да се увеличи. Необходимо е в центъра на образователната реформа да бъдат поставени студентите, а не преподавателите. „По същия начин трябва да се работи и в здравеопазването – в центъра трябва да са пациентите, а не лекарите”, посочва Дянков.
Някой може ли да изкаже несъгласие с тази теза?
А истинският въпрос в случая е „Има ли въобще университет, който да е за препоръчване в България”. Аз обаче не се наемам с този отговор...
За fortisimo.eu – Стоян Стоянов
0 коментара