Фортисимо

Непретенциозната тиква, на която обръщаме най-малко внимание на щанда за плод-зеленчук е родена в Южна Америка. Има сведения, че преди стотици години индианците са я приготвяли печена или сушена.

Дори са я внедрили в бита си – изработвали са постелки.

Спокойно можем да наречем тиквата „Господарката на есента”. Плодът е богат на каротин, някои сортове дори повече от морковите. Растителният провитамин А е силен антиоксидант и особено през студените месеци е много полезен за кожата.
Високото съдържание на витамин С (15 мг. на 100 гр.) пък действа подсилващо на имунната система и предпазва от вирусни заболявания.

За разлика от други плодове, тиквата съдържа витамини – К. Той е полезен за правилното съсирване на кръвта.

Но уникална я прави съдържанието на витамин Т, който подпомага лечението на анемии и хемофилия. Ето защо тиквата е задължителна за  всички вегетарианци, бременни и малки деца, а поради лесното й усвояване от организма е един от най-добрите продукти за захранване на бебетата.

Освен това в тиквата се съдържат големи дози В1, В2, PP, D и Е и минерални соли.
Голямото количество калий я прави най-добрият естествен диуретик, който премахва отоците при бъбречни и сърдечносъдови заболявания. Калцият в нея се усвоява по-добре от организма в сравнение с този в млечните продукти. Това прави тиквата много подходяща за профилактика на остеопорозата.

Наличието на фосфор и магнезий спомагат за подобряване на паметта и дейността на нервната система.

Сред всички плодове тиквата съдържа най-много желязо.

Поради ниската си калоричност (17 калории на 100 гр.) е подходяща храна за хора на диета и за диабетици.

Това не е всичко. Тиквените семки са богати на белтъчини (33 гр. на 100), най-полезни за бъбреците са, когато са сурови, лековити са при проблеми с простатата.

У нас най-често тиквата се предлага като десерт - варена или печена. Още с идването й на европейския континент тя става основен продукт за супа, основно ястие и дори бира.
Широкият спектър на приложение на тиквата обаче не се отнася само до здравословния начин на хранене и кулинарията, но и по отношение на нейното значение.

С думата тиква, ние често наричаме човек, който е невъзприемчив.

Още по-обидно е прозвището тиквеник, въпреки чудесния вкус на десерта.

От английски език идва галеното „тиквичке”, с което много хора се обръщат към дъщеричките си.

Не наричайте никого така в Япония – там ще обидите жената, казвайки й, че е грозна.

Ако Хелуин се свързва и с тиквата, то всяка година в Севлиево се провежда специален празник, посветен на този плод. Тазгодишното издание започва днес и ще приключи утре. Защо точно там ли? Защото в района се отглеждат много тикви, а севлиевци са най-върлите любители на вкусния плод. От известно време официално „Господарката на есента” почитат и в Перник.

fortisimo.eu