Фортисимо

Ако беше писано преди години щеше да започва така: „Аз съм от средно работническо семейство“. Сега ще перифразирам. Аз съм от средно статистическо семейство, но със запазен модел от онова същото време.

Четиричленно семейство. Работещи родители. Две деца (да са живи и здрави). Майка – учителка.

Дотук – всичко нормално, даже малко скучно. Скучно в смисъл неотличаващо се от повечето семейства в България. Ставаме рано сутрин. Всеки със задълженията си за деня и към държавата. Данъци, осигуровки, такси, винетки. Отглеждаме, възпитаваме децата… колкото можем. Като вас. Вършим си работата доколкото можем… като вас. Плащаме си данъците (без значение как можем)… като вас.

Вечер – делнична. От ТВ екрана – „Вечерта на илюзиите” на „Великолепната шесторка”. Не търсете смисъл или подтекст в идеята на въпросната вечер. Като мен.

Анализ на предаването, идеята, формата и реализацията на шоуто няма да правя. Достатъчно мнения и дебати се „въртят“ в Интернет пространството. Идеята ми е друга.

Предлагам се за шесторка.

Явно има още продуценти и организации, които мислят, че това работи. Да попеем, да се повеселим, да вменим нещо на някой и да има гледаемост. Реклами... Пари. И всичко това ей така – за без пари. От едното голямо човешко сърце.

Смятам, че и моите деца са децата на България. Като вашите. Смятам, че и аз давам нещо на страната си… като вас. Аз не ходя на работа за без пари… като вас. Плащам си всичко, което държавата си изисква от мен и от вас. Сметки, равносметки, но тегленето на голямата черта не е за тук. Но си мисля,че след като полагам усилия за гледането, възпитаването и обучението им съм много подходяща за следващия брой на „Великолепната шесторка”. Като вас.

Аз не си изоставих децата. Много други не са. Като вас. И се грижим за тях. Както и колкото можем.

Ние правим нещо за държавата и сме изрядни данъкоплатци. Тя ни „помага” с 30 лв. Децата ни са деца на България, нали?! Нека българите да пратят по едно SMS-че и за моите, а?! Ако трябва ще изляза да изпея една песен за без пари, ей така.

О, ние сме скучно семейство. Пък и досега сме се оправяли и не излизаме особено скъпо на бюджета ли ? Или никой няма интерес да е за моите деца? Аз имам. Като вас. Заради децата – моите, вашите. Децата на България.

Не е ли по-логично да помогнем първо на групата, която обхваща най-много граждани. Като мен и като вас. Моделът е ясен. Хвърлени клишета, тъжни очи и небрежно слагане ръка на сърцето. Толкова лесно изглежда вече – почти всеки на сцената го прави. От човешко сърце, ама сърце с главно „С”. Това сърце не може ли още малко да порасне и да обхване с необятната си доброта и шир и моите деца. Ами за вашите няма ли да се намери местенце там. Защото аз бих ви пуснала едно SMS-че… ако и вие пратите едно – две. Ей така, докато си пеем.

Пиша си шестица затова, че моите деца не ги намери някой в контейнера. Затова, че не ги ядоха плъхове. Това е нормалното, това е човешкото. На такива трябва да се помага. Тити Папазов каза в същата тази вечер: „Децата са ангажимент на родителите”. За мен са. И за вас. Дадох им каквото можах и ще го правя, колкото и да имам. Като вас.

Така, че ще мина и без шесторката на група хора. Но се предлагам за шестица в човешки план. А не в телевизионен вариант.

Като вас.

За fortisimo.eu – Мариана Добрева