Фортисимо

Случвало ли ви се е да споделите с някого нещо сериозно, важно, например да кажете, че сте без работа, а той да възкликне така, все едно му разказвате виц.

„Стига бе. Сериозно ли? И сега какво? Търсиш, а?” :)

Не може да не сте чували въпроса „Как си?” и почти веднага след това да видите гърба на човека, който пита. Или пък по средата на вашия отговор вече чувате: „Всички сме на този хал”, „Всеки има проблеми”...

Какво ни става в последно време? Какво ни капсулира толкова? Как оглушахме толкова? И как ослепяхме, та не виждаме по-далеч от собствената ни врата? Неплатените ни сметки и празния хладилник ли опустошиха така сърцата ни?

Даваме ли си сметка колко чужди притеснения или проблеми, дори нещастия минават край нас и не ни вълнуват. Сякаш ние сме застраховани?! Не сме. Всъщност изобщо нямаме време, дори да имаме най-дългото време на света, пак ще мине бързо и няма да ни е достатъчно. Всеки от нас може да остане без работа, без пари, без дом и още по-лошо – без здраве. Може да стане така, че животът да се преобърни и въздух да не можем да си поемем.

Имаме планове, имаме надежди, имаме амбиции. И сме много заети и винаги много бързаме.

И само понякога... когато някой много скъп на сърцето ни човек изпадне в беда или се разболее или ни напусне завинаги, само тогава си даваме ясна сметка, че има и други неща. Неща, които искаме да кажем... ако успеем.

Понякога ме ужасява мисълта, че най-хубавите думи, най-сладките, най-нежните, най-топли думи ще чуя, ако се разболея фатално. Или близките ми ще си говорят за мен, когато вече няма да ме има. Напомням си тези неща, за да не се „приспя” от всекидневните си грижи, за да не забравям да казвам на хората около мен колко са специални и колко ги обичам, докато сме заедно.

Ако някой каже, че това са глезотии и няма нужда от тях, лъже!

Скоро взех решение, ще нося у себе си едно малко цветно камъче, което да ми напомня всеки ден, че е време да спирам за малко. Да се насладя на изгрева, да звънна на приятел, който все е зает и няма време, да кажа на някого, че изглежда добре, че очите му блестят, да почета някоя стара любима книжка, да погледам „Ну, погоди” с момчето ми...

Защото това е животът. Моят живот.

А утре може да го няма.

За fortisimo.eu – Нели Русева