Никой не се ражда добър или лош, честен или измамник, свенлив или нахален... И аз не съм се родил някакъв... Бил съм просто "бял лист", върху който моите родители са започнали да пишат.
Те са ми дали някаква основа, нещо, което сам да доизграждам. След това другарчетата в градината са ми дали нещо друго, оформили са някаква част от моя характер. Учителите, съучениците, първата любов, университета, първите работодатели, колеги...
Човекът е социално животно. Обществото, обкръжението, средата – те му влияят. И на мен ми действат по някакъв начин. Казваш, че не съм такъв, какъвто бях преди? А може би ти също имаш принос за това? Аз ти влияя, ти ми влияеш, животът, кризата...
И възрастта ми влияе. Хората се променят. И това е напълно естествено, не мислиш ли? Нямаше ли да е странно да разсъждавам и действам по един и същи начин на 15, 20, 25 години? "Парен каша духа"...
Казваш, че съм жесток. Че не съм това, което бях преди. А ти да не би да се държиш по същия начин, както преди? А не мислиш ли, че именно "благодарение" на теб съм такъв, какъвто съм? Хората не се променят ей така, все пак нещо им е повлияло. Някои стават по-добри, други - тъкмо обратното.
Но един "лош" човек не винаги е бил лош. Може би някой го е наранил силно, и може би този някой си именно ти.
Из "Дневник на Лошия Човек"
За fortisimo.eu – Ваня Тенева (снимка: Warner Bros. Pictures)
0 коментара