Имало едно време едно спокойно градче с не толкова тихото име Шумен. В него царяли щастие, мир и разбирателство. Жителите му ставали всяка сутрин, отправяли се към работа с усмивка, радвайки се на предимството да живееш в по-малък град.
Разстоянието до офиса ти е най-много 15 минути с кола, а спокойно можеш да извървиш маршрута и пеша. Така ще усетиш още повече атмосферата от тази част на деня. Винаги съм обичала гледката на полупразните улички, които постепенно се изпълват с хора, полъхът на свежата утрин, забързана жена с кафе в ръка или мъж с вестник под мишница, крачейки бодро и уверено към работното място. Всички са усмихнати, любезни, някак съпричастни с това, че са пропуснали най-сладката част от съня и са заменили топлото легло със студения костюм.
Това си мислех до онзи ден в 8 сутринта – когато неволно станах свидетел на невъобразим скандал. От една седмица имаме щастието да копаят нашата улица по вече станалата известна програма ИСПА. Половината от вас знаят за какво става въпрос. Като прибавим обаче, че в съседство има детска градина може да си представите за какъв трафик иде реч. Родителите са принудени да спират по-надалеч, а не пред вратата на детското заведение. А това не се нрави особено на вечно бързащите възрастни. Въпреки знаците, забраняващи влизането и престоя се намира по някой друг хитрец, който е решил, че няма нужда да хаби подметките на обувките си, за да стигне навреме и да остави малчугана при връстниците му. Е да, ама насреща идва фадрома, два камиона и куп работници. И така се заформя люта препирня кой трябва да отстъпи и защо точно сега са решили да копаят там където минава заветния път.
В крайна сметка този родител изгуби много повече време в разправии, отколкото ако беше спрял на няколко метра по-нататък. Последваха разгорещени спорове с несъбудили се още таксиметрови шофьори и като, че ли денят беше готов да продължи по старому. Но не!
Отсреща се задава възмутена лелка, че тъкмо е пуснала пералнята и водата е спряла. Вдига се страшна олелия, но след като и тук явно нямаше да се намери решение, госпожата си тръгна.
Тъкмо захванали се за работа майсторите попадат на кабел, който според тях не е на точното място. Ами като не е, давай да го махаме. И хоп, заветните жички вече са срязани. По писъците от отсрещната къща познавам, че някой е останал без Интернет, а в съседката телефонът е замлъкнал. Този ден сякаш беше орисан.
Отвсякъде се чуваха крясъци, а това май вече не е онова тихо и спокойно градче. Моя приятелка всеки ден ми се жалва, че вече не знае къде живее. Защото според информацията къде няма да има вода през следващия ден, улицата, на която живее веднъж попада в централна градска част, а следващия път – на съвсем друго място. Да не говорим, че ако досега са ти трябвали 15 минути, за да стигнеш до дадена точка, сега са ти нужни поне 40, за да обиколиш и намериш незатворена улица. На пръв поглед много нерви за нищо. Но можеш ли да обвиниш тези хора, че искат нормален живот? Че си искат пак същия китен град. И това ще остане в историята.
ИСПА ще приключи, надявам се успешно. Това малко градче ще стане пак същото тихо и приветливо. Или може би само тихо, защото от приветливостта му не остана почти нищо. Няма улица недокосната от страшния багер, няма тротоар, неразкопан по най-грозния начин. Всичко потъна в прахоляк, в дъждовно време и в кал. Единствената ми надежда е, че идват избори. Нали знаем, че тогава и невъзможното на пръв поглед – става възможно. Казвам това, защото не ми се иска Шумен да стане осакатен. Мечтая напролет градчето ни да се събуди пременено. А с него и хората, които живеят тук.
Спирам да пиша този текст и отивам да оставя засъхналата чаша с кафе в мивката. Завъртам кранчето. О, ужас, водата е спряла… пак ненадейно.
За fortisimo.eu – Силвия Терзиева
0 коментара