Фортисимо

Милиони пъти на ден се отправят молитви за здравето на болни хора, управляващи или цели нации. Всяка църковна служба във Великобритания, например, включва молба към Бога за здравето на Кралското семейство. Това означава ли, че обитателите на Бъкингамския дворец са най-здравите хора в света?

Очевидно не.

Ако питате някой свещеник или вярващ – той ще ви каже, че молитвата е основополагащият елемент от вярата, който води до неизброими чудеса. За щастие живеем във времена, в които „вярата” не е достатъчна и тук се намесва науката. Големият Молитвен Експеримент (ГМЕ) е най-мащабното проучване за въздействието на молитвите към здравето на болните. Резултатите са покъртителни и тотално разбиват основата на християнската вяра, а и на религията като цяло.

За експеримента духовната фондация „Темпълтън” дава цели 2.4 млн. долара. Отговорник за проекта е Ръсел Станард – един от най-влиятелните християнски дейци в Англия (както и един от най-честните, но това ще стане ясно по-късно). Помага и бостънският кардиолог д-р Хърбърт Бенсън.

Целта на експеримента е да докаже, че молитвите могат да помогнат за възстановяването на болни пациенти. Като опитни зайчета са взети цели 1 802 души, лекувани в шест болници в Бостън. Всички те са претърпели операция по поставяне на байпас. Пациентите се разделят на три групи. Такива, за които вярващи ще се молят ежедневно (по собственото име и първата буква от фамилията – нали Бог е всезнаещ), И други, за които няма да се молят. Важно е да уточним, че и двете групи не знаят за участието си в експеримента. Формирана е и трета (контролна) група. Болните в нея знаят за проучването и че вярващи ще се молят за тях.

Тук се изследва влиянието на психосоматичния ефект или сугестията. Няма две мнения по въпроса, че Плацебо ефектът е реален и полезен. Молитвите са отправяни от три църковни фракции в Минесота, Масачузетс и Мисури. Всеки мирянин е трябвало да изчита мантрата: „За успешната хирургическа намеса с бърза и ефикасна рехабилитация без никакви усложнения за…” и да назовава името на болния.

Резултатите са оповестени в априлския брой на „Америкън Хард Джърнал” от 2006 г. Оказва се, че не са отчетени никакви разлики във възстановяването на пациентите, които не са знаели за експеримента. Тоест отдалечената молитва или липсата й не е играла никаква роля за тяхното оздравяване. Я, каква изненада! Жалко, че християните са загубили толкова време в напразни монолози с Бог. При това – организирано.

По-интересен е резултатът при пациентите, които са знаели, че ще бъдат обект на молитви. В тази графа се забелязва засилен брой усложнения след операциите и по-проблемно възстановяване. Да не би Онзи отгоре да е саботирал експеримента, за да покаже неодобрението си? Как ще го тестват, а?

Всъщност по-правдоподобното психологическо обяснение показва, че пациентите, които са знаели, че ще им „помагат” с молитви, са били подложени на допълнителен стрес. Притеснявали са се заради очакванията към тяхното възстановяване или заради страха „Толкова ли съм зле, че се нуждая от молитви?”.

Така де… Поздрави на Ръсел Станард за това, че е намерил сили да изнесе данните, които противоречат както на неговите възгледи, така и на принципите на поръчителя, изръсил се с близо 2.4 млн. долара.

Естествено, богословите надават вой до небесата. „Бог отговарял на молитви с достатъчно добри основания”, отсича оксфордският теолог Ричард Суинбърн. Сякаш желанието за по-бързо оздравяване не отговаря на това условие.

Но да се върнем на самовнушенията. Ако се молите за себе си, то наистина е възможно да се възстановите по-бързо от болест. Защо ли? Защото сугестията действа само когато е „авто”. Или пък ако е „лична”. Чудеса от разстояния или от религиозна церемониалност май обаче не съществуват.

ПС: Франсис Галтън (роднина на Дарвин) е първият смъртен, който се е осмелил да тества „поръчките към небесата”. Той провел много опити, най-забавният от които да се моли на едни посеви да израснат по-бързо от други. Уви, Господ не оправдал очакванията му.

За fortisimo.eu – Стоян Стоянов