Фортисимо

Купонът е в България. Никъде в Европа или в Щатите хората не са толкова открити и сърдечни. Там наблягат на бачкането, тук предпочитаме пачангата. Там не можеш да имаш много приятели, тук ни настаняват на една маса и вече сме си гъсти.

Там отношенията между хората са делови, тук бизнесът и работата са последното нещо, за което ще заговорим ,освен ако не става дума за далавера.

Само на тези географски ширини можеш сладко да мързелуваш, да не плащаш данъци и осигуровки, да се возиш без билет, да подкупваш полицаите по пътищата, да пресичаш на червено, да си разхождаш кучето, без да е необходимо да подтичваш подир опашката му с пликче в ръка или пък да гълташ кебапчета, без да се притесняваш, че ядеш месо.

Красива страна е България. Имаме си невероятни планини, качествено вино, евтина бира и удобно за плуване море, в което няма опасни твари просто защото почти няма живот. Никъде пушенето не е забранено, можеш да си плюеш по улиците, да псуваш всеки, който те дразни, или да караш колата на дядо си, която още върви, защото е руска. Ще живееш с вашите поне до 25 години, което ще допринесе за здравия ти семеен дух и за приемствеността на традициите, които ти толкова уважаваш. Ще слушаш българския фолклор и ще се чувстваш на мястото си. И с това някак си ще допринасяш за благото на родината си.

Но първата и основна причина да се махнеш е, че тук пари скоро няма да започнеш да правиш. Ще се радваш на някакви си триста левчета, независимо, че притежаваш елитно образование. А след като изплатиш кредита по сватбата си ( такъв за жилище не си теглил, защото се оказва, че и след промяната в семейния ти статус ще поживееш “временно” у вашите ), ще се чудиш парното ли да платиш, или да купиш “Лего” на малчугана. И вечното медитиране пред витрините – ще точиш лиги по вещите, които “ще си купиш като забогатееш.”

Ако имаш идея какво е в Турция, сигурно ще можеш да си представиш как европейците гледат на България. Ние сме си ориенталска страна повече, отколкото някога бихме могли да бъдем европейска. Достатъчно е да отидеш на Женския пазар в София и всичко ти се изяснява. Достатъчно е да чуеш чалгата в таксито – само ако си чуждестранен турист, ще се почувстваш като в рекламата на “Кит кат”. Нека сме реалисти. Ако ни е останало някакво усещане за принадлежност към родното, си го дължим. Наоколо е наводнено от липса на култура, егоизъм, спящи съзнания, мързели, депресари, наивни патриоти и амбициозни селяни ( ако се обидиш от това последното, а не от останалите, значи всичко ти е наред ). Не, че и навън гореизброените са рядкост, но там хората бягат от подобни стереотипи дори когато съзнават, че са такива, а ние често ги използваме като оправдание за несгодите си и така наистина е по – удобно.

Душата ти плаче за разнообразие, искаш да пътуваш, да се сблъскваш с различни култури, да се срещаш с нови хора. Е, в земята “като една човешка длан” нямаш неограничени възможности. Май отмина модата на “… по – голяма ти не си ми нужна.”
MTV или студентска виза? Мечта или реалност? Свобода и немотия или здраво бачкане и сигурност? В наши дни не е необходимо непременно да си млад, за да опреш до този избор. Каквото и да стане обаче, винаги можеш да се върнеш и това е толкова успокоително. Тук ще е пълно с такива като теб. Не издържали на носталгията.

За fortisimo.eu – Пламена Лачева