С поредна промяна в логото си Google любезно съобщава, че днес се навършват 115 години от откриването на рентгеновото лъчение. Не помня кога точно започна тази традиция с промяната на картинките, но пък веднага отчетох факта, че е адски идейна.
Хиляди хора използват интернет търсачката всеки миг. Поне половината от тях не четат новини. Една единствена различна картинка е в състояние да промени това…
Само за три секунди, в главата на всеки редови потребител протича почти идентична поредност от мисли:
Я, нова рисунка! > На какво ми прилича?! > Aха, това пък защо? Я да видим… – КЛИК.
Неслучайно се твърди, че най-красивата идея е простата идея. На мястото на стандартното лого утре съвсем спокойно може да се появи глобален политически лозунг. Призив към промяна, прокламация на нов възглед. Или нещо по-лошо.
Отдавна гледам на интернет гиганта с онзи поглед на Азимов от „Аз, роботът”. Не че буквално очаквам машините да отвърнат на удара. Това е просто фантастика. Но има друго, и то е съвсем реално – че хората зад машините винаги са по-опасни от своите творения. Защото машините имат задача по алгоритъм, докато човеците имат цел.
Със лучите, Рентген що откри,
чудо ново пред света представи:
тъмните тела прозрачни прави -
тайна в мрака веч не можеш скри.
Затова, щом чуя дума блага
ил съзра усмихнати очи,
иде ми да кажа аз веднага:
дайте Рентгеновите лучи!…
Иван Вазов
По конкретния повод – за рентгеновите лъчи, е писал още дядо ни Вазов, и то 5 години след откриването им. Текстът не е широко популярен. А трябва. Макар самият поет да е гледал на тези стихове като хуморист, чрез тях той прави хубав извод, без изобщо да подозира колко прав ще се окаже век по-късно. В шестте строфи тезата остава една – че никакво облъчване не е в състояние да даде ясен образ на фалша и лицемерието.
Погледът към „новото” (тогава) откритие странно напомня за Детектора на лъжата днес. По същото време около откриването на рентгеновото лъчение (след 1895 г.) се появяват и първите технически разработки на полиграфа. А сега и другото забавно съвпадение в този контекст: първото нещо, което професор Вилхелм Рьонтген снима, е ръката на… жена си. Нещо като първообраз на семейното шоу „Истината за нас”, но много преди появата на телевизията. Само че рентгенът така и не проработил в тази област.
Защо ли???
-
Стихотворението в Liternet
За fortisimo.eu – Рошо Иванов (iceandlemon.blogspot.com)
0 коментара