Фортисимо

Много често си мисля за пътешествия. Обичам да пътувам, всъщност обожавам да пътувам. Винаги съм си мислел, че някои ден ще захвърля всичко, просто ето така и ще се отдам на пътувания около света.

Така една вечер си стоях и ровех из интернет и изведнъж си казах, че трябва да проверя има ли някой, който вече е правил нещо такова. Открих, че такъв човек има. Нещо повече, той е българин и се казва Иван. Случайно попаднах на неговия уеб сайт и бях омагьосан. Оказа се, че Иван е тръгнал да обикаля света на стоп. Идеята се родила спонтанно:

„Трябваше ми нещо, което да ме изкара от коловозите, в които бях попаднал. Нещо различно и непривично за мен. Нещо голямо и мащабно, което да остави трайна следа в мен. Отпечатък, който никой и нищо няма да може да ми отнеме. Реших да изоставя всичко, което прави живота нормален и сигурен - домът, добре платената работа, топлото легло, приятелите, и да се впусна в пътешествие изпълнено с несигурност, трудности, лишения, но и с красота и вълнения.

За да видя, за да почувствам, за да разбера. За да оценя и най-простите и обикновени неща. За да изпитам всички възможни чувства и емоции. За да живея. Реших да обиколя света на стоп”.

Тази история толкова ме впечатли, че нямаше как да не се свържа с Иван. Исках да го попитам толкова много неща. В крайна сметка успях и ето ги неговите отговори:

Траян Косев: Здравей, Иване. Къде се намираш в момента? Как се чувстваш?

Иван Иларионов: Намирам се в селото си – Миндя. И най-накрая се чувствам готов да отговоря на въпросите ти :)

Траян Косев: Разкажи на читателите на фортисимо нещо повече за себе си.

Иван Иларионов: Ами както вече казах, родом съм от едно малко селце – Миндя, което се намира по средата между Велико Търново и Елена. Роден съм през 1981-ва година и по образование съм инженер по комуникационна техника и технологии. До преди да започна пътешествието си работех като програмист в компания, разработваща автомобилен софтуер.

Траян Косев: Как се роди идеята за околосветско пътешествие на автостоп?

Иван Иларионов: Идеята се роди по доста интересен начин и претърпя няколко промени. Беше ми омръзнало от еднообразието на офисната работа и точно в този момент случайно попаднах на един сайт на семейство англичани, които живеят в България. В този сайт се споменаваше, че един път си били дошли от Англия до България с колела. И тогава аз си казах: Защо пък аз да не направя подобно пътешествие, само че в Южна Америка?
В началото идеята наистина беше за велосипедно пътешествие, но по-късно реших, че би било доста по-интересно да го направя на стоп. И така постепенно се дооформи крайната идея.

Траян Косев: Не те ли беше страх в началото?

Иван Иларионов: Не, никога не ме е било страх. Но бях малко притеснен при самото тръгване. Но това чувство ми е познато още предишни пътувания. Когато тръгнеш, всичко се оправя.

Траян Косев: Изброй част от местата, които си посетил.

Иван Иларионов: Ще изброя държавите, през които преминах: Сърбия, Хърватска, Словения, Австрия, Германия, Франция, Испания, Аржентина, Чили, Боливия, Перу и Еквадор. През част от европейските държави преминах почти транзитно, но на петте южноамерикански държави отделих над 8 месеца. По-интересните места за мен бяха планините – националните паркове Торес дел Пайне в Чили, Лос Гласиарес в Аржентина, Алтиплано и Кордилера Реал в Боливия, Кордилера Бланка и Кордилера Уайуаш в Перу.

Траян Косев: По време на пътешествието си, си зависим от всички непознати хора около теб. Как се справяш с всички препятствия и трудности?

Иван Иларионов: Не съм имал кой знае какви проблеми по време на пътуването си. Основните трудности бяха свързани с дълго чакане на някои места, дълго вървене с тежка раница, понякога сурови метеорологични условия. Но не е имало нещо, което да не може да се преодолее с малко твърдост и решителност. А проблеми с хората никога не съм имал.

Траян Косев: Ти описваш всичко подробно в сайта ти- www.itilien.org . Освен това качваш невероятни снимки, от което можем да съдим, че имаш писателски и фотографски талант. Кога успяваш да намериш време за всичко.

Иван Иларионов: Снимките бяха основното ми занимание по време на това пътешествие. За да хвана добра светлина и условия се е случвало да чакам с дни на едно място, както и с часове по разни високопланински проходи. Разказите ги пишех когато бях на едно място в някой хостел, но се е случвало да пиша и в палатката си или седнал на пейка в някой парк. От писането на разкази наистина се бях изморил по едно време и заради това бях прекъснал да пиша за близо два месеца, докато ми дойде отново желание и вдъхновение.

Траян Косев: От пътеписите ти можем да разберем за много интересни моменти, които си имал. Разкажи ни някоя случка.

Иван Иларионов: Бях в едно малко градче в южната част на Чили. Имах намерение да престоя поне два дни там и тръгнах да търся място, където да нощувам. Времето беше променливо, затова търсех някой навес, под който да си опъна палатката. Намерих подобно място малко извън града. Беше сравнително голяма дървена сграда с навес отпред. Оказа се, че това е дискотеката, която отваря само през почивните дни. Беше сряда и нямаше проблеми. На следващия ден отново отидох да спя под навеса, но този път опънах само шалтето си, защото времето беше по-добро. Тъкмо бях задрямал, когато около 12 през нощта пристигна една кола и спря на няколко метра. Изчаках малко, но не си тръгна, а дори присгигна втора. Фаровете светеха срещу мен и аз се надигнах да видя какво става. Тогава дойде и трета кола и няколко човека слязоха от тях. Една жена се приближи до мен и каза “Ти хубаво си легнал, ама ще трябва да станеш, защото ще отваряме дискотеката”. А уж беше четвъртък. Започнаха да ме разпитват къде ще ида да спя, предлагаха ми дори да си опъна палатката на поляната встрани от сградата. Но аз им казах, че ще намеря друго място и след като си събрах багажа отидох от другата страна на шосето, където имаше малко летище. Опънах си шалтето под неговия навес и така изкарах нощта, докато не дойдоха работниците сутринта и ме събудиха с думите “Ще трябва вече да ставаш, защото след малко ще кацне един самолет и не е много приятно да те заварят хората така”

Траян Косев: Няма как да не ти задам този въпрос. От всички места, които си посетил, кое се е запечатало най-силно в съзнанието ти? Защо?

Иван Иларионов: Патагония. Без съмнение. Защото има уникална атмосфера. Стотици километри без населени места, огромни степи, могъщи планини, ледници, променливо време, ураганни ветрове. Не може с думи да се изрази чувството, което човек може да изпита в този отдалечен край на света.

Траян Косев: Разбрах, че в момента в Народен театър „Иван Вазов” има твоя изложба, озаглавена “10 000 km по дължината на Андите” . Разкажи ни повече за нея.

Иван Иларионов: Изложбата беше през втората половина на септември. Реших да покажа част от най-добрите си снимки в голям размер и благодарение на помощта на фотофорум – това се случи.

Траян Косев: Прекарал си много време в Южна Америка. Какви са хората там?

Иван Иларионов: С една дума – топли. Разбира се има разлики от държава до държава. Аржентинците и чилийците са изключително приятелски настроени, докато боливийците и перуанците са малко по-затворени по отношение на чужденците.

Траян Косев: В сайта ти все пак видях и снимки от България. Когато пътуваш липсва ли ти родината?

Иван Иларионов: Не, не ми липсваше, но осъзнах, че трябва да я опозная доста по-добре.

Траян Косев: Кои са най-важните неща за един пътешественик?

Иван Иларионов: Да не се страхува от промяната и от непознатото. И да изостави всякакви предразсъдъци – светът е по-безопасно място, отколкото повечето хора си мислят.

Траян Косев: Как виждаш бъдещето си? Смяташ ли да продължаваш с пътуванията?

Иван Иларионов: Никога не съм обичал да правя далечни планове и да мисля за бъдещето. Моето бъдеще обикновено се простира само няколко месеца напред и смятам, че точно това прави живота ми интересен. Обичам промяната и правя винаги това, което ми харесва в дадения момент. А относно това дали ще продължа с пътуванията – когато човек веднъж открие пътуването, връщане назад няма. По един или друг начин, рано или късно той отново ще пътува.

Траян Косев: Какво ще кажеш на всички онези, чието ежедневие е еднообразно.На всички онези, които са потънали в динамичния машинизиран свят и единствената светлина, която достига до тях е тази от прозореца на офиса. На всички онези, които не веднъж са си мислели да направят нещо подобно, но все не могат да намерят нужната смелост?

Иван Иларионов: Мога да им кажа, че винаги се намира начин да направиш това, което искаш. Стига наистина да го искаш. Също така искам да ги уверя, че светът не е никак страшно място – човек просто трябва да се пребори със страха от промяната и да поеме по пътя.

За fortisimo.eu – Траян Косев