Човекът е странна птица и обикновено е непоправим оптимист. Той вярва, че с времето нещата ще се подредят от само себе си, вярва, че след несполука задължително ще последва ударна доза късмет.
Целият живот е ориентиран по този начин – човек живее, защото се надява. Заради идеята за бъдещето. Това обаче е само идея, само надежда. Нещата винаги излизат други…
Всяко решение, което взимаме, всяко действие, което предприемаме и повечето от мислите, които ни минават през главата, са свързани с очакването за по – добро бъдеще. Така сме устроени.
И все пак, това не е глупашки оптимизъм, който да ни прави да изглеждаме смешни, а е ключов елемент в човешката природа. Без него нямаше да има цивилизация, изкуство и техника. Светът, какъвто го познаваме днес, щеше да бъде една неясна схема по стените на някоя пещера.
Този знаменит нагон към бъдещето е изключително важен и именно затова е толкова силно изразен с всяко следващо поколение. Кара ни да мечтаем, да си поставяме цели, да градим очаквания. Кара ни да седнем, да измислим нещата, ама добре да ги измислим, и след това да преминем към реализирането им. И понякога толкова ни допада да живеем в бъдещето, че забравяме за настоящето. То продължава да се случва покрай нас и ние, разбира се, го виждаме и усещаме, но то е загубило важността и смисъла си.
Образът на мечтателя е обвит в митове. Внушава ни се, че такъв човек е по – добър от другите, че дори да изглежда наивен, той все пак е амбициозен и се цели във висините. Иначе казано – пичът си заслужава. Аз нямам нищо против мечтите. Те са израз на дълбока човешка същност. Разбрахме, че без усещане за бъдеще не може да се живее пълноценно, ала мечтите затова са мечти, защото не са реални. Те ни дърпат напред, но могат и така да ни засмучат, че да загубим адекватна представа за реалността. Заради красотата и силата на мечтите си човек понякога заживява в илюзорен свят и заплашва да се превърне от пич в чудак.
Идеята, че някой път уж ще седнем и ще измислим нещата, ни кара да отлагаме, да бягаме от настоящето. Съгласна съм, нека го измислим, нека мисълта надделее над кофти реалността. Но истината е, че нещата никога няма да се оправят. Нашият свят ще става все по – хаотичен и неразбираем. Ние обаче израстваме по малко всеки ден, съзнанието ни разширява обхвата си.
Тук е нашата сила и на нея трябва да заложим, а не на въображаемите опити да променяме всяко житейско несъответствие. По – ценна ще ни бъде способността да виждаме нещата такива, каквито са. Разковничето е в това, да ги приемаме и да променяме единствено отношението си към тях, вместо вечно да се мъчим да ги променим, а отношението ни да е все едно и също.
За fortisimo.eu – Пламена Лачева
0 коментара