Фортисимо

Ежедневно се изнервяме от нечия нерешителност. И никога няма значение дали бавният ход на хорските решения ни засяга пряко, или замазваме очите на околните и на себе си, че уж сме по-смели и решителни, и тогава сме лицемери, ала си го знаем само ние…

Винаги се колебаем. Природа, страх, нрав – има ли значение? Опитваме да сме перфектни. Държим се любезно с всеки, а често никого не харесваме и ничия постъпка не одобряваме. Правим се на такива, каквито не сме. Защо ли?

Докато играем поредната си роля, животът бързо изтича между пръстите ни. Често не даваме воля на истинските си страсти и предпочитания от страх какво ще си помислят хората, или дори само един човек. И все отлагаме да изживеем истинската си същност някъде далеч във времето. Интересно е колко много неща може да свърши човек, ако знае, че утре е последният му ден на Земята. Трябва да си струва този, последният ден, за да бъдеш себе си и най-накрая да използваш по предназначение израза “да живееш за мига”. Ала колко хора могат да предскажат смъртта си? Възможно е да си отидем от живота, без да сме го изживели пълноценно – не според общоприетото, а за нас самите. Преминаваме през територия, която не можем да наречем своя. Защото сме чужденци на своя живот и емигранти на самите себе си.

Впиваме се в сивото ежедневие, а обвиняваме съдбата, че то се е впило в нас. Страхуваме се от мисълта да сме истински щастливи, понеже усещането е плашещо хубаво, различно е и затова е толкова могъщо. Страхуваме се да обичаме, защото ще сме зависими. Страхуваме се от мислите си, от приятелите си, от себе си. Най ни е страх да не вземе да излезе наяве истината, че изпитваме страх. Защото така признаваме, че сме обикновени хора с простички потребности. Ала ни се иска да сме свободни. Поне от време на време желаем да крещим с пълно гърло, за да изхвърлим от себе си цялата отрицателна енергия, но пак ни се иска да се отдалечим от този крехък вътрешен свят. Кристален е и е красив, но от нашия вик може да се пропука.

Да изкрещим, че да ни помислят за луди. Нали лудите са свободни да правят каквото искат? И всичко това напук на всякакви норми и правила, защото в края на краищата най-висшият съдник е нашата съвест.

За fortisimo.eu – Пламена Лачева