В навечерието на този брой с известно притеснение осъзнах, че отново е 10-ти ноември. Притеснение, породено от вътрешната борба на наложилото се задължително отбелязване на датата в медиите и абсолютното нежелание отново да говоря за това.
През последните двадесет години натрупвах щрих след щрих в личния и общия опит за намирането на отговор на въпроса: „Какво се случи на 10-ти ноември 1989 г.?“ Преминах през убедеността, че на тази дата България се раздели с комунизма и тръгна по пътя на демокрацията. По-късно смекчих отговора като се ограничих до разбирането, че някогашната БКП е родила дворцов преврат и по-прогресивните най-после са надделели над „здравите“ сили според речника от онова време.
Случайно или не, но тази година вече не ми се мисли за смисъла на 10-ти ноември. Не е модерно в днешни дни да говорим за комунизма и демокрацията в България. Натрапчивото чувство, че реалността е извън тези параметри кара разсъждаващите чрез тях да се чувстват порядъчно инфантилни. Точно като студент, завършил право в Софийския университет, който с изумление е разбрал грешката си, че не се е помотал в Симеоново.
Много отговори на един въпрос. Тоест липса на съответствие между случилото се и значението му. Тоест липса на истина.
Имам отговор за случилото се на 10 ноември. Намерих го в дир.бг. Кратък и ясен: „Годишнина от свалянето на Тодор Живков“. Това е истината.
Колкото до това какво последва? Тук има много неистини и много въпроси. Като примерно този: „Възможен ли е трансфер на Сашо Диков от Канал 3 в Канал 1 в случай, че Алексей Петров стане президент?“.
За fortisimo.eu – Иван Капралов
0 коментара