Фортисимо

За известно време бях спряла да се возя с градския транспорт. Бях забравила и причината. Но съвсем наскоро си я припомних.

Градският транспорт в Шумен е под всякаква критика. Да започнем със самите автобуси – все още се движат такива, които не само са амортизирали до степен "неузнаваемост", а и са пропити с дългогодишна неприятна миризма. Естествено, има няколко, които се броят на пръстите на едната ми ръка, които са нови, хубави и подходящи за превозване на хора. Останалите, лично според мен, не стават дори и за едър рогат добитък. Следват пътищата – отвсякъде дупки, накъдрен асфалт ала "Дунавски вълни" (или дори Черноморски) и за финал минаваме на самите "драги" шофьори....

Не ми стига, че всичко в града е в стил "Survivor BG", че и облекчение и съпричастие не идва от никъде... Най-малко от шофьорите на автобусите.

Качвам се и екшънът започва. Добре дошли на борда на "Автобусче на ужасите". Които имат късмет, са седнали. Останалите – господ да ги пази. А ако имаш неописуемо лошия късмет да седиш в задната част на автобуса... усещането е по-лошо от в каруца по off-road маршрут.

Дестинация: обиколка из Града на кошмарите. Можете да се полюбувате на "кадърно" орязания асфалт, чакълените насипи, господата със скръстени ръце (онези, които трябва да работят, а не да мислят за смисъла на живота); за звуково въздействие ви се предоставя възможността да слушате болезнените стенания на пътуващите до вас, както и на скърцането на вратите на всяка спирка.

Докато наум повтарям гореща молитва към небесата, се надявам поне шофьорът да има милостта и да намали скоростта. Но той явно е на мнение, че кара зарзават за пазара...

Пътуването е към своя край, но не и ужасът...

За fortisimo.eu – Ваня Тенева (снимка: bgrail.hit.bg)