Фортисимо

Скъпи господарю, пише ти твоята любима – Шехерезада. Искам да ти споделя как се чувствам, какво мисля, какво преживявам. И ти обещавам, че е за последно.

Нашето запознанство започна със страх и подчинение. Това не беше приказка, а измама. Не беше красиво, а напротив – страховито и безнадеждно, дори някак безлично. Нямаше начало, просто започна. Не беше и връзка между две души – само отношения между робиня, разчитаща на милост и господар.

Първата нощ беше най-страшна и объркваща. Все си мислех, че не съм достатъчно добра за теб. Всячески се опитвах да прикрия паниката, страха и ужаса, които избиваха върху лицето, жестовете и движенията ми. По чудо успях да запазя хладнокръвие и по чудо успях да запазя живота си - но вече много по-различен от преди.

След десетата нощ вече започнах да се чувствам уютно в твоята компания, дори започнах да анализирам теб и характера ти. За мен ти беше господар не само на народа, а и на чувствата, мислите, стремежите и желанията си. Лидер в живота. Това ме привличаше и в същото време ме караше да настръхвам от страх.

След стотната нощ вече те виждах в друга светлина. Вече не беше страховитият господар, не беше и лидер. Беше просто човек. Но не какъв да е, а необикновен, желан, мечтан. Човек, в когото вярвах; с когото исках да съм. Страхът ми от смъртта беше заменен от друг един – страхът да не те загубя. Не ми пукаше дали ще умра, исках само ти да си до мен.

След време обаче ти спря да ме приемаш като твое вдъхновение. Бях се превърнала в навик от ежедневието ти. Бях тази, която те успокоява и прегръща, когато се чувстваш безпомощен и която те приспива нощем със сладки приказки. Когато се чувстваше силен и непобедим ме забравяше толкова лесно... А мен кой ме прегръщаше? На мен кой ми разказваше приказки? Бях така самотна и търсех причината в себе си; боях се да не бъда заменена от следващата.

Но открих начини да бъда силна, макар и сама. Намерих сили да се преборя със самотата и мъката, открих пътя към спокойствието; разбрах, че мощта и мъдростта са вътре в мен самата.

Тази нощ, господарю, е последна. Дори вече спря да ми пука за онова минало „преди”. Това не е краят, защото никога не е имало начало. Това не е и раздяла, защото никога не сме били едно цяло. Това е просто преход от 1001-вата нощ към 1002-рата...

За fortisimo.eu – ВаняТенева (снимка: bookotron.com)