Фортисимо

По принцип обичам хората. При всяко запознанство започвам със 100 процента харесване на човека пък после докъдето си заработи самият той. Някои си остават на около 90%, други бързо падат на около 30%.

Принципният ми подход към хората очевидно изключва някои от популярните критерии за оценка, като богатство, слава и успех. Не че не са важни в цялостната ми преценка за някого, но просто не са водещи.

Заради всичко това останах безучастен в една обществена дискусия, протекла в близкото минало под основния въпрос: „Има ли истински звезди в България?“ Не ми се струваше за нужно да разсъждавам по тази тема. Запомних аргументите, че пазарът у нас бил толкова малък, че никой няма право да се посипва със звезден прах. Запомних и това, че медийната среда у нас е така изкривена, че не се занимава с нищо друго освен да създава звезди, но не му повярвах. Още повече като видях как се представи случая с катастрофата, причинена от Максим Ставийски. Разговорът за звездите ми се струваше излишен до тази седмица.

Причината да се замисля стана първият „майсторски клас“ на певицата Мария Илиева в новоучредената арт академия „Симеонис“ на маестро Славил Димитров. Поднасяйки тази информация на публиката, определението звезда пред името на Мария дойде само и така бях принуден да помисля. Отидох на концерта на Мария Илиева с градския духов оркестър „Михаил Биков“ в Шумен и видях звезда. На другия ден я поканихме на вечеря и отново видях звезда.

Може и да ви се стори „ретро“, но моето разбиране за звездата е свързано с примера. Звезди са онези публични личности, чийто действия могат да ни служат за пример. Звезди са онези, които успяват да ни впечатлят толкова, че да ни се прииска да приличаме на тях. Звездите са онези, които постигат своеобразни върхове, оставяйки ясни пътеки, по които ние вървим с надеждата, че ще достигнем подобно съвършенство.

Мария Илиева подчини залата, оркестъра и себе си на песента. Отговорност и преклонение пред музиката, което кара всички да заобичат изкуството. Когато на следващата вечер я видях извън сцената разбрах, че това преклонение пред музиката е начин на живот. Мария е момиче, което можем да даваме за пример. Звезда, чиято съдба е да ни разкрива още и още от света на музиката.

Има ли истински звезди в България? Има ли хора, които бихте давали за пример? Хора с такова отношение към това, с което се занимават, че поставят отпечатък към самата дейност. Разбира се, че има. Същото си мисля например и за лекоатлетката Ивет Лалова. Момиче за пример!  

За fortisimo.eu – Иван Капралов