Какво ли не минава през главата ни, с какво ли не се налага или не ни се иска да се разделим?! Житейските раздели с близки, приятели, с нещата и местата, които обичаме, са трудни и болезнени, но са раздели-уроци.
Някои преболедуваме и вървим напред, други останат завинаги рани... Има едни други трудни раздели, които на нищо не ни учат, само ни карат да „мамчим” и които ни затвърдяват усещането, че живеем абсурден живот в абсурдна държава.
Трудните раздели, които ни късат нервите и за които правила няма, са свързани с тези без които уж не можем... Сигурно няма човек, който да не е имал желание да се раздели с доставчик на кабелна или интернет услуга, с телефонен оператор... поне за определен момент от живота си. Всичко онова, което имаме в ежедневния си битов живот, но от което в даден момент трябва да се откажем, защото сме притиснати финансово.
В периоди на криза като сегашния, много хора решават да се откажат от услугите на една или друга такава фирма, но НЕ МОГАТ. Няма начин да се разделиш с тези големи компании, които правят всичко възможно да те заробят за дълго или завинаги. Големите конкурентни или монополни корпорации имат тактики да не можем да се разделим с тях.
Няма начин да решиш да си спреш кабелната телевизия от днес за утре, ако вече не можеш да я плащаш. Ще се разделите, но само ако си предизвестил колкото там дни са написали в договора с възможно най-дребен шрифт. Страниците с дребните буквички затрудняват дори хората, които са решени да прочетат договора си открай докрай. И да прочетеш всичко, някъде там между редовете дебнат капани, и пак няма да си разбрал всичко. Дори при цялото ти желание да „спреш” услугата, която ти предлагат, няма начин. Не те отрязват веднага, услугата върви към теб, дори да не ти е нужна. А може и да не върви, но се трупат такси, лихви... и натрупваш още и още дългове.
Докато чакаш да ти „изтече” договора, защото по-рано тази раздяла не може да стане факт, ставаш още по-голям длъжник. Кабелен оператор, интернет доставчик, същото е и с мобилните оператори протакат раздялата ви, а ти се оправяй както знаеш с натрупаните сметки. Мотаят те с уж „специални” предложения, за по-висока скорост на интернета, или за „повече програми само за още 5 лева”, или „още 200 минути към още пет абоната”... Дори понякога, когато искаш да обясниш, че настоящата такса ти идва в повече, не те чуват, ама изобщо не чуват твоето „не”.
Съвсем скоро аз имах подобна „среща” с подобни „прекрасни предложения”. Наизустените речи, които звучат като записан глас на оператор, ме стреляха през няколко минути. Тъкмо обясних на една дама, че техните предложения не ме интересуват на този етап и че ако не ми предлага по-ниска такса, изобщо няма смисъл да ми обяснява повече... Ядосаният женски глас отвърна, че се обажда само да й потвърдя нещо, което не се е случило. Твърдеше, че преди това съм говорила с неин колега, разбрали сме се и сега трябва да кажа „да”, или „не”. Отговорих, че такъв разговор не е имало и също като папагал повторих, че не ме интересува и няма смисъл да си губим времето взаимно. Затворих телефона и... само след минута две, отново звънна и отново същия звучащ като запис глас: „Добър ден, обаждам се от...”.
Всеки има въображение, може да си представи какво стана после :)
Моя приятелка твърдеше, че си е спряла телефона към единия от мобилните оператори, а всъщност отново получи сметка за номера си...
Разбирам, че сегашните условия на пазара ни вкарват в какви ли не игри и хитрини, някои да спечелят повече, други пък да оцелеем, но граници все пак трябва да има.
Ама какво става в тази държава, бе хора?!
Оставете ни на мира, и без това се чудим какви фокуси да направим! Една голяма част от българите, се чудим как да направим така, че хем да не живеем като аборигени, хем да не задлъжняваме като последни несретници. Оставете ни да се разделим с вас – с кабелната, с интернета, с толкова необходимия ни телефон... Оставете ни ние да решим кога да не ви ползваме! Оставете ни на мира и не ни трупайте още сметки, докато се съвземем! Оставете ни на мира, не ни заробвайте с лъжливата си любов към клиента!
За fortisimo.eu – Нели Русева
0 коментара