Фортисимо

Това е текст, който разкрива възможна методология на мисълта. Теза, която произлезе под въздействието на публична лекция на популярния български PR специалист Максим Бехар, на която присъствах вчера.

В този смисъл посочената възможна структура на идеята за абсурда и лекотата на простотата няма претенциите да бъде истинна за съжденията на лектора. По-скоро е пречупено разбиране на собствената ми рецепция, търсения и вълнения.

„Аз съм от хората, които твърдят, че реалното общуване е онлайн, а виртуално е това, което повечето разбират като реалност“. Абсурдно звучащо твърдение на Бехар, което с един замах премахва толкова много въпроси, над които разсъждават милиони хора по света. Не тръгвайте да го оборвате. Приемете го за миг поне за истинно и ще откриете поносимата лекота на простотата. За първи път ще видите (без наслояваните аргументи на конвенционалността) огромните предимства в комуникациите, предоставени от новите технологии. Ще откриете онова, което всъщност ги създава и от което човешката цивилизация се движи през вековете – стремежът към свобода!

„Мисля си за бъдещето във виртуалните бизнес коктейли“. Друга абсурдно звучаща идея на Бехар. Тя с лекота обяснява общата ни неприязън към една от най-често срещаните форми на PR общуване и същевременно връща в изначалния й смисъл тяхното появяване. В тази форма бизнес коктейлите наистина биха били среща за бърза обмяна в неформална обстановка на бизнес идеи с тези, които наистина ти трябват. Лесно игнорираш тези, които не ти трябват и лесно влизаш в контакт с тези, които ти трябват. Впрочем, веднъж пречупени в мисълта от идеята за виртуалните бизнес коктейли много по-лесно възприемаме другата, все още абсурдно звучаща идея. Тази за смъртта на пресконференциите, като наложена форма на общуване в обществените комуникации.

„Печатните медии си отидоха“. Тук абсурдното звучене в изказа на Бехар идва от миналото време. Иначе повечето хора в медиите използват въпросителна форма и бъдеще време. Точно това обаче ме накара да мисля, че именно изведеното до абсурдност твърдение носи поносимата лекота на простотата. Защото това, което в случая звучи абсурдно, въпреки че вътре в себе си вече всички го усещат, дава онази свобода на мисълта, която можем да понесем.

Три методологични аргумента за възможното построение на мисълта, които мотивират идеята, че абсурдът носи поносимата лекота на простите неща.

Всъщност мисълта ми има много по-дълбок смисъл от тесните ми занимания с медии и масови комуникации. Отново иде реч за свободата и възможността да я достигаш след като се научиш да се освобождаваш от излишните пречки и товар.

„Излез от кутията!“. Така ме посъветва веднъж един приятел, който всъщност ми отвори очите, че е малко наивно да правиш списание в интернет, което ограничаваш в мащаба на един български град.

И това ми звучеше абсурдно, а всъщност поносимата лекота на простотата носи свобода.

За fortisimo.eu – Иван Капралов

ПС: Очаквайте откъси от публичната лекция на Максим Бехар, които ще бъдат публикувани в утрешния брой на fortisimo.eu.