Фортисимо

Печатните медии си отидоха! Трудно е да го осъзнаем, защото все още навика ни е такъв – да излезем и да си купим вестника, за да видим какво пише. В един момент осъзнаваш, че това вече си го чел в интернет, анализирал си го.

Сутринта дори си го чул по радиото и накрая си го купил от будката. Обаче нашата същност не ни позволява да се примирим с този факт, че във вестниците вече няма вести и се опитваме да си представим, че един ден във вестниците ще има само анализи, коментари и различни гледни точки.

Но тези неща също ги има в интернет. Самите вестници ги има в интернет и то преди да се появят по будките.

Факт е, че новите медии промениха живота ни тотално. Промениха го в три посоки.

Първата и най-важната е, че с новите медии вече всеки е публична личност. В бизнеса на Public Relations работим с две думи – публичност и комуникация. Public, защото сме публични, със знанието, че ако не си публичен, ако не си прозрачен, ако не си честен - не можеш да бъдеш в този бизнес. Relations са нашите отношения с клиенти, институции и взаимоотношенията в нашите офиси, ако щете. Новите медии драстично промениха самото понятие „публичност“. Преди пет години кой беше публичен в Шумен?

Кметът, областният, някой общински съветник, тук-там някой журналист или спортист. Това бяха публичните хора. А сега един младеж или девойка от Дивдядово или от Тракийския може да бъде десет пъти по-публичен от който и да е кмет в страната. Защото има Facebook, който си е третата държава в света по население. Там качваш свои данни и свои снимки, но когато започнеш и да постваш, ти предоставяш контролирана информация, която характеризира самия теб. Другите разбират какъв човек си, как мислиш. Това е много важно.

В този момент всички виждаме, че публичните хора не са това, което ние сме свикнали да наричаме публични личности. Публичните хора вече не са тези, които имат повече отговорности, а тези, които могат да споделят повече информация.

Това води и до другата промяна. Какво беше преди десет години да си журналист? Това значеше да имаш съответното образование и журналистическа карта, удостоверяваща принадлежността ти към някоя медия. Сега обаче всички са журналисти. Шестотин и четиридесет милиона във Facebook също са журналисти. Защото същността на журналистиката е да имаш какво да споделиш и да има къде да го направиш.

Лично аз смятам, че въпреки предразсъдъците ми към Twitter, там се упражнява сложна журналистика. Ограничен си да изразиш тезата си в 140 знака. Един SMS позволява 160! Да не говорим за страницата в един вестник. Социалната мрежа дава лесен достъп и лесно се превръща в твоя лична медия.

Новите медии промениха представите ни за публичните личности, промениха представите ни за журналистиката и медиите – като превърнаха самите нас в медии. Вижте какво правите с мобилните си телефони и ще се убедите, че постоянно събирате и предоставяте информация чрез глас, текст или картина.

Третата голяма промяна, която дойде с новите медии е, че милиони хора по света започнаха да се занимават с бизнеса, който работя и който част от вас учите – PR. Поведението ни в социалните мрежи е продиктувано от желанието да се покажем в най-добрата си светлина. Подбираме снимките си, споделените мисли и цялостното си поведение с една, едничка цел – да се брандираме добре. Да покажем, че ако не по-добри то сме добри поне колкото другите.

В практиката си преминах през много дефиниции за това какво точно е PR. Но, последната, която най-много ми харесва е именно това: „Да кажеш истината така, че да се хареса“. Истината остава в основата на нашия бизнес, а другото е професионализъм. Последното е друга проста формула. Умножение между умения, усилия и концентрация. Но това е умножение. Едното да е нула – няма професионализъм.

За fortisimo.eu лекцията на Максим Бехар адаптира Иван Капралов

P.S.: Заглавието е на редакцията на fortisimo.eu, но текстът е част от публичната лекция на известния PR специалист Максим Бехар пред студенти от факултета по журналистика и масови комуникации в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.