Умните хора казват, че извинението е като задника. Всеки си го има. А най-големият задник в последните две години е Кризата. Заради икономическите сътресения ние започнахме да печелим по-малко и да харчим по-малко.
Второто до голяма степен се определя от непрекъснато покачващите се цени. Криза е все пак! Вместо да стимулират икономиката с адекватни оферти – родните търговци гледат да печелят от солени надценки и съкращаване на всички екстри. Те са „излишни” разходи. Кой иска да харчи пари за глезотии по време на Криза?
Да, ама така не само, че ни убиват кефа от пазаруването, а направо ни гонят от магазините. Вчера, например, влизам в любимата си голяма и лъскава книжарница. Купувам книга за подарък и ми я подават не в торбичка, а завита в каталог на магазина. Знам, че от началото на Кризата найлонките там се купуват, нищо че са рекламни. Тъпото в случая е, че този каталог струва с пъти повече от торбичката. Гланцирани страници, цветен печат. Абсолютен лукс.
Съвсем друга тема на разговор е, че наистина не одобрявам разхищението на найлон и винаги отказвам торбичка ако имам раница или чанта в себе си. Но има случаи, в които тръгвам с празни ръце. А вместо от каталог се нуждая от торбичка. Не ме разбирайте погрешно. Не ми свидят 20 стотинки. Тук си говорим за отношение.
Поглеждам в сайта на въпросната книжарница и какво да видя. Получавам 2 лв. отстъпка за поръчка през Интернет. Тоест… спокойно могат да ми продадат книгата с 10 торбички и пак да са на печалба. Знам, не е толкова просто, но… лично на мен ми дойде до гуша от извинения. И най-вече от извинения, свързани с Кризата.
Решението е просто. Отсега нататък ще пазарувам от вериги, които са достатъчно щедри, че да ми „подарят” една торбичка. Пък стиснатите търговци да се жалват на арменския поп, че пазарът се е свил и все по-малко клиенти влизат в магазина.
За fortisimo.eu – Стоян Стоянов
0 коментара