Провокирана от изразените в предишните два броя на fortisimo.eu мнения за новите медии и края на печатните издания се замислих. Така е, ама не съвсем. Замислих се, че тезите на Максим Бехар и Иван Капралов дават превес на технологията, пред човечността в общуването.
Съгласна съм с повечето неща, които и господин Бехар, и колегата Капралов са изложили като тези и нямам ни най-малко намерение да ги оспорвам. Интернет стана много голяма и твърде важна част от живота ни. Безспорно е. Електронните медии са бъдещето. Много хора, като мен, които нито са завършили журналистика, нито изобщо са писали кой знае какви сериозни текстове, пишат. Пишат за нещата, които ги интересуват и за които има какво да споделят. И текстовете им се харесват и коментират, кога повече, кога по-малко. Тези хора стават публични личности и носят отговорност за нещата, които пишат, но едва ли са или наричат себе си журналисти.
Вече и „Преглед на печата” - рубрика на почти всички медии, в по-голямата си част върви през Интернет. Това е удобство, което няма как да бъде отречено. За предимствата на бързото „носене” на новината, никой нищо не може да каже. Разбира се, че новите медии промениха живота ни тотално, и че промяната ще върви единствено и само в посока напред. Някой ден може и да няма печатни издания… макар че аз лично не си представям съвсем този момент. Всъщност разбирам, че ще е неизбежна част от развитието на технологиите, но на това ще станат свидетели навярно нашите деца.
Добре, обаче… Не мога да пренебрегна факта, че поколението на третата възраст в по-голямата си част не притежава компютри, но обича да чете преса. Българинът колкото и да е беден, винаги е бил любознателен и четящ. Сега нашите пенсионери нямат възможност да се абонират, както преди години, нямат и възможност да си купят вестник от будката, но във всеки пенсионерски клуб и във всяко читалище има поне по няколко издания. Така е в малките градчета и дори и в селата. Да не споменавам изобщо, че в повечето български села Интернет не е част от живота на хората, и ще трябва да минат още толкова много години докато стане. Не бих се съгласила там никой да не чете нищо… Дори те да не са хората, които „четат” и „купуват” вестници, не бих приела да не са важни.
Добре, обаче… Не бих пренебрегнала и чара на това да отскочиш до будката или супермаркета за вестник или списание. Да седнеш спокойно, да речем в съботната сутрин докато си пиеш кафето сам или с близки и приятели, да прелистиш миришещите на мастило страници… Също толкова приятно е докато пътуваш, или решиш да отдъхнеш в някой парк, вестникът или списанието да е част от личния ти багаж.
P.S.: Без капка претенция за професионализъм, аз искам печатните медии да имат място в нашия живот. Заради всички онези хора, които живеят своя живот, радват се и страдат, и са част от електората – без Интернет.
Дотогава докогато дойде времето, в което ще има Фейсбук група на име: „Ако ти си от поколението, което някога обичаше бонбони „Карамел Му” и си купуваше вестници от репчетата…”
За fortisimo.eu – Нели Русева
0 коментара