Фортисимо

В навечерието на поредните избори за кмет на столицата Коко Паносиян разговаря с един от най-атрактивните претенденти за този пост. Това е Тити Папазов. Пред аудиторията на новото токшоу на Коко и „Форте” радио „Абсолютно” – Тити бе искрен в един труден разговор за съвременното възпитание в България.

Коко Паносиян: Здравейте! Отново се задават кметски избори в София. В последната кампания и вие бяхте сред кандидатите. Интересно е да научим как се чувства човек след подобно участие в политиката. Как преживяхте или оценихте за себе си ролята на кандидат за кмет?

Тити Папазов: Как го преживях? Ами, двупосочно! От една страна - приех загубата като реалност. От друга страна - останах много разочарован, защото смятам, че не бях чут. Най-лошото е, че бях заглушен. Да не си чут и да си заглушен са две различни неща. Второто е просто страшно, но явно Господ ме обича и пази, защото аз не съм за тази работа. Няма човек, който лесно приема загубата, но спортът ме е научил да го правя с достойнство. Боли ме, но ме и мотивира. Имал съм контакт с много големи спортисти и от тях съм научил, че загубата е част от живота. Такава е играта, че винаги има един победител. Няма как да са двама.

Коко Паносиян: От друга страна, за широката публика останахте все така интересен с подхода си към обществените ангажименти. Освен в политиката се включвате в различни каузи и го правите по свой си, искрен начин. Например, участието ви във „Великолепната шесторка”. Пяхте пред хората!

Тити Папазов: Фалшиво! Фалшиво…

Коко Паносиян: Ама иначе нямаше да стане толкова хубаво шоу. А какво ще кажете за последната си изява в „Цената на истината”?

Тити Папазов: Това предаване ми костваше много емоции. С болка констатирах нещо много лошо. Пред много неща в България мога да си затворя очите, но не и пред това, че народът ни е прост. Не мога да разбера как за един човешки проблем се изважда на преден план фабулата, че едно семейство не е правило секс 5 години. Ако изобщо може да бъде тема за разговор – това е скандално.

Коко Паносиян: Не се ли търси точно абсурдното и сензационното? Иначе подобни формати няма да бъдат гледани.

Тити Папазов: Добре де, ама по този начин не може нашата нация да се развива. Тя губи способността да види другото. Да види, че примерно това момиче на 10 години е разбрало, че е осиновено. Да разберем, че това е човешка грешка. Според мен, точно „Цената на истината” би трябвало да бъде използвано като "училище" за всички останали предавания. Затова признавам, че много трудно издържах моята партньорка, която имаше безобразно поведение. Тук имаше чисто човешки, житейски проблем, който трябваше да опитаме да разрешим, а не да бъдем вулгарни и невъзпитани. Вярно е, че не сме отишли там да се обучаваме, но все пак… Лошото е и друго - че очевидно на хората им харесва „чалга” поведението. Срамно е за нацията, че точно това се продава. Това показва и нивото на нашия интелект в момента. Ние трябва да страдаме, че сме потъпкали човешки стойности, които са безценни.

Коко Паносиян: Проблемът идва вероятно от семейното възпитание?

Тити Папазов: Не е само това. В XXI век децата са много ангажирани. През по-голямата част от деня са в училищната среда. Това, което най-много ме боли е, че смятам, че българското училище е западнало. Сфера, в която ние сме имали много добри традиции. Народът ни по природа има амбиция да получава знания.

Коко Паносиян: Вие сте човек, който в рамките на обществените си ангажименти много често се включва в различни благотворителни акции. Защо?

Тити Папазов: Убеден съм, че няма човек в България, който не е помагал на някого в тежък момент. Ние сме сантиментални хора. Всъщност, пак стигаме до възпитанието. Убеден съм, че хората не се раждат лоши, но ежедневието може да промени тяхното мислене.

Коко Паносиян: Спортът може ли да ни помогне за възпитанието на подрастващите?

Тити Папазов: За съжаление българският спорт е в някакво състояние на регрес. Ако има сфера, която е най-потърпевша от този преходен период, това е спортът. Всъщност, две неща останаха потърпевши. Културата и спортът.

За fortisimo.eu разговора подслуша и адаптира – Иван Капралов