Коко Паносиан: Разговаряме с координатора на УНИЦЕФ по проект „Семейство за всяко дете”, който се реализира в Шумен. Госпожо Грозданова каква е вашата мисия тук? С какво УНИЦЕФ се надява да се подобри живота на децата в ДМСГ – Шумен?
Мая Грозданова: Всички вие знаете, че в момента се изпълнява една политика, свързана с деинституциализацията на децата в България. Тази много сложна дума, която даже и специалистите не могат да кажат, всъщност означава, че много от децата в нашата страна, настанени в домове за медико-социални грижи, ще бъдат изведени от тези институции.
Коко Паносиан: Идеята е такива домове да бъдат закрити и децата да бъдат интегрирани в семейства – дали чрез приемна грижа или чрез осиновяване. Как по-точно ще стане това? Със закриването на този дом и с отварянето на някакъв център ли?
Мая Грозданова: Всъщност най-важното време от живота на детето е неговото раждане, когато то трябва да получава индивидуална грижа. По принцип нашето поведение зависи от това как сме гледани в първите месеци – кой и колко ни е гушкал. Миналата година УНИЦЕФ имаше една инициатива за прегръдката, в рамките на която бе направено едно изследване, че човек трябва да бъде гушкан поне пет пъти на ден. А какво става с децата – дали те са прегръщани по пет пъти на ден и какво всъщност се случва с тях. Точно затова домовете за медико-социални грижи за деца трябва да съществуват по различен начин. Т. е. самото закриване трябва да бъде предшествано от създаването на една мрежа от социални услуги за подкрепа. Те ще осигуряват предотвратяването на настаняването на децата и изоставянето на бебета. И всъщност тези деца, които са в институциите да може да им се намери по-добър начин на живот и да бъдат прегръщани.
Коко Паносиан: А нима създаването на Център за тази по-специална грижа не е ангажимент на държавата? Защо хората трябва да събират средства, къде е социалната роля на правителството за интегрирането на децата от домовете и тук може би формулировката на инициативата: събиране на средства за затварянето на дома, самата дума затваряне звучи странно - затваряме едно, за да отворим друго. Това инициатива на УНИЦЕФ ли е точно и къде е ролята на държавата?
Мая Грозданова: Целта на инициативата е създаването на мрежа от услуги за подкрепа на родители и семейства, която да доведе до закриването на дома – малко по-различно е. УНИЦЕФ е партньор на Би Ти Ви и на Великолепната шесторка. УНИЦЕФ е международна организация, това не е държавата, която всъщност финансира всички тези инициативи като събира средства, а това става точно по този начин. Вие знаете за „Великолепната шесторка 1”, в която бяха събрани средства за закриването на дома в Могилино. Тогава с помощта на събраните пари се подобри живота на децата, създадоха се необходимите центрове, които отговарят на нуждите на децата. Сега това трябва да се случи в Шумен. Тук има вече основа. Има създадени много услуги. УНИЦЕФ работи с МБАЛ – Шумен по инициатива „Болницата – приятел на бебето”. Организацията развива и проекта за приемна грижа. В град Шумен има най-много приемни родители. Това говори от една страна, че има едни добри специалисти, а от друга, че има едни добри хора, защото приемната грижа преди всичко е едно добро сърце.
Коко Паносиан: Необходимата сума е 1 млн лева, има ли прозрачна схема, по която хората ще разберат, как ще бъдат инвестирани тези пари, какви специалисти ще бъдат привлечени, какво ще се извършва. Ще помогнем на децата, като дадем тези пари - как ще стане това?
Мая Грозданова: Първото и най-важното, което се прави на този етап е една цялостна и актуална оценка на децата: на техните биологични родители, на тяхното най-близко обкръжение и на самото дете. Ще се изготви актуализиран план за действие за всяко дете – какво бъдеще има, дали ще бъде подходящо да бъде осиновено, да бъде поверено на приемна грижа или на друга социална услуга. Точно този център, който искаме да бъде създаден ще представлява мрежа от услуги. От една страна за семейна подкрепа – това е нещо, което се намира извън сграда, и то представлява волята на много хора, които искат да работят заедно – община, здравни медиатори, личности, които имат влияние в общностите, от които най-често се изоставят деца. Ще бъде изграден ресурсен, или дневен, център за родители за подкрепа. Ако примерно се прецени, че детето може да се върне в семейството, на родителите ще им трябва съвсем малко помощ, свързана с консултиране за по-добро родителство, свързано със застъпничество – например да се регистрират в Бюрото по труда, за да могат да получават различни социални придобивки. Аз посетих двата ромски квартала в Шумен – Витоша и Бялата пръст, оказа се, че голяма част от хората там не знаят какви са им придобивките, това е много важно да се направи. Те самите могат да бъдат съпроводени до там. Ще има спешна помощ за родители, свързана точно с превенцията на изоставянето на деца. Ще има социални работници от ОЗД и трудов посредник, представител на общината, и когато конкретното семейство – ако казва, че не може да се грижи за детето, да се види, всички тези хора какво могат да помогнат на детето. Другото, което предстои да се направи е семейно настаняване, ако е необходимо. След като се извърши цялостна оценка на децата, ако е необходимо ще се създаде жилищен комплекс, в който ще бъде настанявано цялото семейство. До момента действа Звено „Майка и бебе” – там майката, с цел превенция се настаняваше, ако е решила да изостави детето си. В звеното й помагат, като я учат как да се грижи за бебето и по такъв начин майката установява привързаност, тъй необходима за детето. И много често след като го гледа повече време, естествено не желае да го изостави.
Коко Паносиан: Какво ще стане с тези деца, които няма да бъдат осиновени или обхванати от приемната грижа?
Мая Грозданова: Нали затова се прави оценка, за да се види всяко дете какъв бъдещ план ще има. Това изисква време, не може да стане в рамките на три месеца. Естествено, че след като се направи това ще се види ресурсът, който е от приемни семейства, също така комисията по осиновяване ще каже думата си. По данни на РДСП от началото на годината до сега в Шумен има 36 осиновени деца. Макар и бавно всичко това се случва. И си мисля, че след актуализирането, всяко едно дете ще си знае мястото. И тогава пак можем да продължим разговора. Детето ще има актуална оценка: за познавателното развитие, здравословното състояние и на базата на това ще се знае какво е му е необходимо.
За fortisimo.eu с Мая Грозданова разговаря Коко Паносиан
0 коментара