Фортисимо

Още когато издадох романа „Образцов дом”, получих едно много мило писмо от една шуменка на име Пепа Георгиева. Всеки ден получавах писма от читатели, но нейното бе изключително конструктивно и затова започнахме да поддържаме връзка през Интернет.

Случи се така, че Пепа (на снимката долу вдясно) дойде да работи в София и се запознахме лично. Но дотогава всеки текст, който пишех, минаваше през нея за проверка. Тя ми ги харесваше, а на мен ми беше много приятно. В един момент обаче написах една книга, поредна, пратих й я и тя каза „Отвратително е, да я махаш”. Направи ме на нищо и ме накара да я започна отначало. Така и направих. Получи се най-прекрасната ми книга „Татко, Аз и ангелът”. Пепа през годините се превърна в мой редактор и мой първи читател.

Правя това уточнение, защото то е свързано с историята на „Стъклен дом”. Когато ми се обадиха, за да ме попитат ще напиша ли книга по сериала – беше лято. Аз веднага започнах. Толкова много ми хареса идеята. Не казвах на никого. В един момент обаче ми казаха „Спри малко, защото не е сигурна тази работа”. Книгата е проект на издателство „Сиела”, продуцентите на сериала и bTV. Много е трудно когато три страни правят нещо заедно. Така почти отпадна този проект. Знаех, че до 31 август трябва книгата да е готова, ако искаме да излезе на пазара с тръгването на втория сезон на „Стъклен дом”. Стана 1-ви август, 3-ти… Аз започнах да съжалявам, че няма да успея да я напиша, защото книга не се прави за месец. Още повече книга над 500 страници със ситен шрифт. Говорих си с колеги и обещавах: „Ако ми се обадят на 10-ти, ще им откажа”. Обаче на 10-ти ми се обадиха и аз не отказах. Потърсих Пепа и я попитах „Почваш ли да помагаш”. Измислихме една чудесна схема, така тя се превърна в мой съавтор. Нищо, че на корицата пише само моето име. Шумен има принос към книгата „Стъклен дом”.

Държа да отбележа, че романът е изграден по сценария на Теодора Василева. Всички си мислят, че аз съм измислила „Стъклен дом”. Не. Първо е нейната история, но в проекта са участвали много други хора.

Имахме време да преработваме един епизод на ден. Звучеше невъзможно, но аз бях убедена, че ще се справим и разполагах свободно с времето си. До средата на книгата си викахме „Много хубаво стана. Чудно. Какво правим оттук нататък”. Бях сигурна, че няма накъде повече да се върви, то пък взе, че втората част стана много по-хубава. Когато си стигнал дъното и си мислиш, че за нищо не ставаш – някак изплуваш. Така че не е много страшно да се стигне дъното.

За fortisimo.eu – Ваня Щерева

* Думите на авторката са част от представянето на романа „Стъклен дом”, което се състоя снощи в Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров” - Шумен пред препълнена зала.