Започнах да гледам един от поредните американски филми с типичното за презокеанското кино встъпление. Банално и скучно: големият мегаполис, небостъргачите се извисяват, сливайки се с необятната тъмнина на Вселената. Всемирен покой обзема града вечер.
На фона на това светещи прозорци по горните етажи на гигантските сгради доказват (и ни показват) колко са работни тези ми ти велики американци. Те стоят до след мрак, за да изграждат и подсилват щатската икономика. Да не загубят случайно някой кладенец в арабският свят, че после пак ще трябва да измислят причина за военно действие.
И представяте ли си, тази картина озвучена с поредната блудкава песен „I Need You Baby”, „By My Side”… или „I Miss You”. Нещо от рода на: самотен съм и не мога сам да съществувам, отчаяно, молейки се за топлина, разбирателство и обич.
Картината започва да става ясна и в първия момент, ако си изпитал усещането, че искаш да вкусиш от опиянението и грандоманията на този мегаполис (с неговото бетонно излъчване на гробница, само че луксозна), то поглеждайки към тъмното небе, разбираш, че не точно това е мястото, където си мечтал да отидеш.
По-скоро би се съгласил да изгледаш филма, макар да знаеш, че след това ще повръщаш от едро смлените „смислени изречения” и колоритния изглед от американският рай. Welcome To Heaven…
И след като си отдъхнеш от това, че си отхвърлил зад гърба си поредния американски movie, не че някой те кара го гледаш, но все пак трябва да си в крак с най-новите въведения в историята на изкуството, а и приятелите да не кажат, че не си модерен или изоставаш със своите тинейджърски спомени за филмчета черно-бели, си казваш (за кой ли път), че никога, ама никога повече няма да гледаш филм Made In USA. До следващия разтърсващо мащабен, оглушаващ рекламен клип, в който ти показват поредния (може би милионен) нов филм, който е РАЗЛИЧЕН от останалите, и който може да ти покаже „другия ъгъл”, от който е сниман. И как ли?!?!.
Мисля, че съзнанието на човека не е чак толкова билионно спектърно, че да може да предложи нещо, което не е видяно или измислено досега. Американците обаче са широко скроени, избълнали са лава от милионни километри филмови ленти, в които са засегнати всички, абсолютно всички, сфери на човешкото познание.
Е, в новата реклама на най-новия филм, вие ще видите нещо ново, което досега не сте гледали. Вие ще усетите духа си в друго измерение, ще се насладите на реалистични усещания, в които филмът ще ви въвлече. Брях. Цъкаш с език и си казваш, че това е поредната супер реклама без покритие (защото си умен човек и разбираш кога те баламосват), но след два дни борба с твоето вътрешно, а и външно (куртоазно) Аз, не устояваш и се втурваш към блъскащата се тълпа в киното. Държейки в ръце пуканки (символ на американската свобода) и опукал очи в екрана, проследяваш встъпителните кадри на тъмното небе и ей тези ми ти стърчащи блокове. Толкова ми ти високи и огромни, че чак самолетите не могат да ги разминат.
Светещите прозорчета на мегапостройката блещукат и създават визуалното усещане за живот и топлина, която по-нататък във филма разбираме (малко трудно след три прости изречения, едното от които е паразитно), че е илюзия. Този живот и топлина липсват в напомпаната с идеализъм огромна страна Америка.
За fortisimo.eu – Маргарита Кузнецова
0 коментара