Фортисимо

Екатерина Генова е едно от лицата на БНТ, което през годините за мен остана емблема на телевизията. Дама с харизма, която няма как да не харесаш, защото тя отлично съчетава лични и професионални качества.

Катето Генова със сигурност остана една от любимите водещи на зрителите.

Водещата на седмичното ток шоу „Ах, тези муцуни” през годините запази невероятния си женски чар, професионализма и човещината си, нещо което само най-големите могат.

От тази есен Екатерина Генова заема поста шеф на дирекция "БНТ Свят и региони".

Нели Русева: Госпожо Генова, какво е усещането да сте свързана толкова дълго професионално с БНТ?

Екатерина Генова: Да работиш в телевизия е особено занятие. Имаш огромно влияние върху хората и трябва да бъдеш в екип с единомишленици. Започнах в БНТ, когато тя беше единствената на пазара и оттогава зная, каква огромна отговорност е тв продуктът. Това е отговорността към зрителите. В различните си "демократични" периоди телевизията се отнасяше по различен начин към зрителите. За съжаление, понякога изобщо не се интересуваше от тях, а се занимаваше само с политиците и корпоративните интереси на кръг от хора. Сега БНТ е заявила, че зрителят е най-важен. Надявам се, че публиката ще оцени подадената ръка и ще се върне към екрана на БНТ. А политиците няма да се опитат да попречат на тези наши намерения.

Нели Русева: Как започва вашата кариера в телевизията?

Екатерина Генова: Аз съм вестникар по семейна традиция и по професионален прощъпулник. Имах натрупан стаж като репортер във вестници, когато Нери Терзиева ме покани да репортерствам в "По света и у нас". През 1990 година улиците опустяваха, когато се излъчваха централните новини. Беше изключителна привилегия и доверие да правиш репортажи и преки включвания в тези емисии. Тогава новините идваха чрез "По света и у нас" и после ги цитираха всички останали медии. Беше невероятно журналистическо преживяване.

Нели Русева: Заемате поста Директор на Дирекция „ БНТ Свят и региони”. Извън концепцията, която сте защитили, за кого и към кого ще бъде насочена програмата?

Екатерина Генова: Вече споменах, че ще се съобразяваме с Негово величество зрителя. Ще го търсим в различните краища на страната, чрез регионалните ни програми и чрез започналия на 8 ноември следобеден информационен блок "България днес". Ще търсим още по-настойчиво българите по света чрез БНТ САТ. Вече започнахме да се интересуваме и от европейските зрители, като превеждаме някои от нашите рубрики на английски език. Надявам се тази практика да обхване повече предавания и дори българските филми, които излъчваме.

Нели Русева: Предаването „Ах, тези муцуни” остана в историята на телевизията като любимо на милиони българи. Възможно ли е да се появи някога отново на екран?

Екатерина Генова: Ако реша да водя ново предаване, то ще е различно. Всеки ден се натъквам на почти точни копия на "Ах, тези муцуни" в други телевизии, така че идеята на предаването си е жива. Не се сърдя на никого, всеки има правото да открива топлата вода. Явно публиката, т.е. зрителят има нужда от по-топли и човешки интервюта, щом тези елементи се настаниха дори в добре известни чуждестранни формати.

Нели Русева: Какво е вашето професионално мнение за телевизията като средство за масова комуникация... изпълняват ли своята мисия телевизиите у нас днес?

Екатерина Генова: Телевизиите вероятно изпълняват мисията си като средство за разпространение на програми, филми, музика, развлечение. Малко съм разочарована от способността на телевизиите, особено на частните, да развиват смела и независима журналистика. Някои частни телевизии са направо "лично" партийно пристрастни, а т.н. им разследвания са зле прикрити поръчки. За съжаление правилата, които регулират тв пазара са остарели и са писани "против", а не "за" развитието му. Обществената телевизия е финансово натисната в ъгъла и е принудена да се държи като комерсиална. На частните канали пък им е толкова широко около врата, че се хващат да изпълняват обществено полезни дела. Не съм оптимист, че скоро нещата ще дойдат по местата си. Особено като гледам кой и в каква посока "бута" бъдещия Закон за радиото и телевизията.

Нели Русева: Имате ли усещането, че езикът на медиите у нас като цяло сякаш опошля?

Екатерина Генова: Езикът на всекидневната журналистика в България е кастриран и папагалски. Репортери повтарят едно към едно приказките, които им разказват политици и административни чиновници, без дори да се замислят. Търсенето на задължителната друга гледна точка е сякаш забравено, а в момента повечето водещи и репортери боравят с лексиката от времето на Октомврийската революция и на работническо селската власт около 9 септември 1944 година. Това олевяване в публичното говорене доста ме тревожи, тъй като е несъвместимо с декларациите за "десен" европейски път на развитие на страната.

Нели Русева: Страда ли българската журналистика?

Екатерина Генова: Ако някои колеги страдат като мен, то задължително трябва да започнем да говорим и да се противопоставяме на пролетаризирането и папагалското повтаряне на всичко, което ни кажат управляващи и опозиция. Иска ми се да чуя собственото мнение на българската журналистика и то да отговаря на европейските ценности в 21 век.

Нели Русева: Какво Ви дразни в нашия живот „по български”?

Екатерина Генова: Отсъствието на правила, безнаказаната лъжа на институциите, неспособността да разберем, че ако продължаваме така, ще ни изключат от Европейския съюз...

Нели Русева: Какво мислите за шоу програмите с благотворителни каузи?

Екатерина Генова: Не е толкова важно аз какво мисля. По-важно е, че зрителите наказват този тип предавания с все по-малко приходи от смс-и. На някои от тези формати много им личи, че се правят, за да донесат печалба на продуцентите си, а не само с благотворителна цел.

Нели Русева: Липсва ли Ви понякога тръпката от предаването на живо?

Екатерина Генова: Понякога ми липсва, друг път – не. Но ако ме питате, кое е по-добре - категорично ще ви отговоря, че живият ефир е несравним с правенето на предаване на запис. Сега треперя за блока "България днес", макар че водещи са други колеги. Предполагам, че всеки ден от 16 до 18 часа пулсът ми ще е като "на живо".

Нели Русева: Заемате директорски пост, а кой е шефът вкъщи? :)

Екатерина Генова: Вкъщи всеки се опитва да бъде шеф, но някак успяваме да сме екип, което е еднакво важно в семейството и в работата.

Нели Русева: Как се запознахте с вашия съпруг? С какво Ви спечели той?

Екатерина Генова: Запознахме се като се скарахме по дребен повод. А ме спечели с факта, че прояви изключителна упоритост в ухажването и загриженост към мен и неспособността ми да се справям с гадните битови проблеми в последната година на социализма.Това - на шега. А истината е, че нямам обяснение защо се срещнахме и как се харесахме.

Нели Русева: Вие сте многодетна майка, предизвикателство ли е това в днешно време?

Екатерина Генова: Моите синове вече са големи. Да отглеждаш деца по принцип не е занимание за всеки. Да имаш повече деца според мен е въпрос на липса на егоизъм, на по-висок стандарт на живот в държавата, на философия. Било ми е трудно, но лесните неща не са за мен.

Нели Русева: Какъв път са поели вашите деца, някой ще Ви последва ли в професията?

Екатерина Генова: Засега само средният ми син се е посветил на журналистиката, но на спортната. Големият е финансист и лицензиран брокер, а най-малкият все още не е избрал професия. Но е категоричен, че няма да работи за някой друг, а ще прави собствен бизнес.

Нели Русева: За какво не Ви стига времето?

Екатерина Генова: Както казват икономистите, не е важно какви са ти разходите, важно е да са високи приходите. По-важно е за какво стига времето, а иначе може много да се мечтае за почивки, спорт, усъвършенстване, внимание към близките...

Нели Русева: Била сте състезател по тенис, състезател ли сте в живота?

Екатерина Генова: Мисля че съм състезател, който не се стреми единствено и само към първото място. Понякога е важно да си в играта.

Нели Русева: Пожелайте нещо на читателите на списанието, на вас също...

Екатерина Генова: Да бъдат винаги в играта, да се борят с несправедливостите и да търсят помощта на журналистиката в тази битка.

За fortisimo.eu – Нели Русева