Спомняте си онази приказка за тримата братя, които викали на помощ Неволята. Така е и в живота. Всеки ден се сблъскваме с нейното присъствие. Но не само с нея...
Има моменти на падение, било то емоционално, физическо, на базата на взаимоотношения, финанси, приятелства, любов... Често изпадаме в такива състояние и отчаяно викаме Неволята. Тя трябва да дойде и да ни избави от затвора на собствените ни ограничения.
Твърде често изпадаме в плен на необуздани емоции и изричаме думи, за които съжаляваме цял живот.
Често постъпваме грубо, необмислено и първично спрямо най-близките ни хора и съвестта ни безпощадно ни вини в самотните ни часове.
Твърде необмислено загърбваме дългогодишни приятелства, защото на дневен ред са ни по-важни други занимания. А приятелите са второто ни семейство.
Караме се с роднини, нагрубяваме ги, а след това виновно търсим тяхната помощ.
С лекота забравяме любимите хора и колко много значат те за нас. Усещаме липсата им едва когато ги загубим и връщане назад няма...
Грешните ни души трескаво се опитват да разкъсат мрежата на отчаянието, готово да ни бутне на ръба на неизбежното загубване на самите нас.
И тогава, най-после, идва Неволята. Дръпва едното ни ухо, бие ни един здрав шамар за освежаване и галантно ни дава начален старт с нежен шут в за*ника. Осъзнаваме, че е крайно време да излезем от калта на собствената си мизерия и да хванем здраво живота си в ръце.
Разбираме, че от самосъжаление и депресия няма полза, а напротив – вредят ни във всяко едно отношение.
И така, поемаме по пътя на възхода до следващото падение...
За fortisimo.eu – Ваня Тенева
0 коментара