Сигурно е още много рано, но се опитвам да сключвам споразумения с малкия ми син да спазваме дадената дума. Тъй като ще възпитавам мъж, искам от него обещанията, които ми дава, да бъдат мъжка дума.
Все още неговата крехка възраст някак оправдава неизпълнените или забравените обещания.
От друга страна пък той сега се учи, бавно и с постоянство. Така че някой ден ще разбере силата на дадената дума. Всекидневната ми “борба” с него да спазваме обещанията си все повече ме замисля и за друго.
Държат ли възрастните на дадената дума? Има ли стойност мъжката дума? Дори не става въпрос за споразумения единствено между мъже. “Мъжката дума” като начин на общуване, “мъжката дума” като неписан закон за честни човешки отношения.
Значи ли нещо мъжката дума в наши дни? Врели некипели ли са точните отношения между хората? Поемаме ли отговорност за нещата, които казваме, за тези които обещаваме?
Думи хвърлени не на вятъра, а сигурно посети в мислите на всеки един от нас. Питам се тези неща, защото никой никъде за нищо не лъже, никой никъде нищо лошо не прави и не забравя, за нищо няма виновни, всеки си върши работата и знае какво прави… а всъщност живеем в лош свят.
Политиците са тези, които ни дават пример как можеш да даваш обещания и после да забравяш за тях. Те са тези, които всеки ден ни гледат в очите, от екрана на телевизията и се мъчат да ни убедят колко честни и достойни са. Времето и историята са показали обаче, че малцина са тези, които са се държали достойно, още по-малко са тези, които са държали на мъжката си дума.
Всеки от нас в частния си живот става свидетел всеки ден на хвърлена на боклука мъжка дума. Всеки ден ставаме свидетели на това, как мъжката дума няма никаква стойност, все едно останала само в приказките. Всеки може да те излъже, да ти обещае нещо и да изчезне, както с доверието ти, така с парите ти. Всеки може да “забрави”, че нещо някъде е казал, понякога дори най-близките… Много често може да чуете извинението: “Това е животът”. Само че този живот нали го правим ние. Мъжката дума е не само за мъжете, тя е и за жените, за нея трябва да знаят и децата. Мисля, че няма значение на кого я даваш – на детето си, на родителите си, на цял един народ… или на теб самия.
Има хора, за които мъжката дума е непозната категория. Да обещаваш и да правиш нещата, които си обещал, без да увърташ и да се отмяташ, е ненужно и смешно. Разбира се, има и хора които държат на думата си… но са малко. Въпрос на принципи в иначе безпринципния свят, в който живеем. Хората, за които мъжката дума е неписан закон, за които тя е равна на клетва и за които спазването е въпрос на чест. Те са на изчезване.
За мен тя е начинът, по който показваш на другия човек уважението си. Той има значение за теб, защото би искал същото и за себе си.
Защото един ден всичко се връща и каквото си дал, това ще получиш.
За fortisimo.eu – Нели Русева (Снимка: breakingnewsonline.net)
0 коментара