Фортисимо

Всички ние възприемаме света индивидуално. Въпросът е да не съдим. Иначе не можем да се въздържим от оценките. Ако един човек се тренира и непрекъснато се опитва да бъде широкоскроен и толерантен към другостта, той ще успява все по-спокойно да приема другия.

Но нещо в нас ни кара винаги да слагаме оценки. Оценката обаче е различна от присъдата. В момента, в който решим да заклеймим този, другия човек, то се връща и към нас. Процесът е с две остриета. А и не трябва да забравяме, че винаги преценяваме от собствената си камбанария. В моите очи това може да изглежда така, но преценката ще е изключително субективна.

Често чувам определението „Той е много прост”, а в един момент този „прост” човек, който макар да не е чел много книги, се оказва, че може да реагира по-здравомислещо в критични житейски ситуации. Той е недоразвит за академик, но е по-мъдър от академиците. Спомнете си за приказката с рибаря, който хванал две риби, а прибирайки се на плажа видял професор по икономика, който го попитал

- Рибарю, защо само две риби си хванал?”.
- Толкова ми трябват, за да се нахраним у нас.
Ученият се учудил:
- Ами за утре?
- Утре пак – отвърнал рибаря.
- Чакай сега, аз ще те науча. Утре ще хванеш не две а четири риби. Двете ще ги продадеш. Така ще събереш пари за по-голяма лодка. Ще ловиш повече риби и ще се превърнеш в голям търговец. После ще откриеш консервна фабрика, офис в Ню Йорк. Ще станеш много богат.
- А после? – поинтересувал се селянинът.
- После ще продадеш всички акции, ще си дойдеш в селото, ще живееш безгрижно, ще имаш свободно време, ще се радваш на жена си, ще си пееш на воля.
- Че за какво трябва да си троша нервите с цялото това забогатяване, като аз и сега живея безгрижно, имам свободно време, радвам се на жената и си пея на воля? – почудил се рибарят.

Този рибар се оказва много по-интелигентен отколкото въпросният професор, който не се знае дали ще си доживее пенсионната възраст, защото ще го настигне коронарната тромбоза и… Въпросът е за какво е всичкото това юркане?

Ако трябва да бъда абсолютно честна, то ще трябва да призная, че процесът на възпитание е процес на обезприродяване, тоест на разболяване. Дивите животни нямат нито неврози, нито психози. Няма такъв раздел във ветеринарната медицина. От време на време им се появяват тумори и то най-вече при дресираните и опитомени животни.

Ние премахваме страшно много здравословни неща при възпитанието. Нищо не добавяме, само кастрим. Примерно, забраняваме на детето да си показва слабостта. Та нали то трябва да е гордо, че иначе ще си пречупи честа и достойнството ако се разголи и помоли за помощ и извинение. Или пък, че е грозно да атакува, защото това е невъзпитано и егоистично. А другото дете как ще се научи да защитава мнението си? Учим ги също, че не бива да подаряват непрекъснато подаръци, защото това е подлизурство. А това е начин да спечелиш другия.

Нашите деца живеят в такъв свят и здравият разум (който всъщност не знам колко е здрав) иска те да могат да се адаптират към едно вече невротизирано общество. И затова ако се опитаме да си превърнем детето във маймуна, че да е възможно най-здраво, то ще бъде отхвърлено от средата. Трябва да се ходи по ръба. Вероятно е добре да му дадем пример как човек може да си изгради свой микросвят, така че там може да бъде себе си, да бъде всякакъв. Да се обгради с такива хора, пред които ще може да бъде и силен, и слаб, и малък, и голям.

За fortisimo.eu – Мадлен Алгафари (част от публичния урок на известната психоложка пред родители от Шумен – 26 ноември 2010)