Всяка година около 8 декември с умиление си спомням моите студентски празници, нищо че са били толкова отдавна. И тогава, както и сега, ние студентите си организирахме празника, ако е възможно на някое специално място.
В друг град, в зимен курорт, или в интересно балканско градче на хижа, или малък хотел. Настроението винаги е било на MAX, някак си задължително, предвид възрастта на студентите, а и от позицията на датата, в началото на празничния декември месец.
Не знам дали от все по-разнообразните развлечения, от все по-голямата и неразумна употреба на алкохол или от все по-бързите коли и високите скорости, но около празника се увеличават и инцидентите. Големите, шумни купони са неизбежни, с тях и емоциите се увеличават. Студентите, подобно на абитуриентите, празнуват сякаш като за последно. За безкрайно голямо съжаление, за някои този празник наистина е последен. С всяка изминала година, празникът носи колкото радост и прекрасни спомени, така и изключителна непредпазливост. Понякога промилите алкохол притъпяват чувството за реалност на пътя. Водят и до една безпричинна агресия, която често превръща едно обикновено сбиване в битка на живот и смърт.
Органите на реда всяка година предупреждават студентите, тръгвайки за празника да не забравят и чувството си за мярка в къщи. Младите хора, опиянени от ентусиазма непременно да направят луд купон, често забравят, че и утре е ден и с този ден няма да свършат празниците.
Мили момичета и момчета пожелавам ви да се развихрите и да направите много весел този празник, но да оставите една малка червена лампичка да свети. Нека тази лампичка ви напомня, че най-красивият празник и най-щурият, незабравим купон, ще е онзи за който ще имате щастието да си спомняте като мен след години. И че този ден няма да остане просто един мрачен спомен за нещо, което е завършило зле. Нека след празника да останат красиви спомени, а не... помени.
За fortisimo.eu – Нели Русева
0 коментара