Някои хора искат да имат „този” живот. Погледнат отстрани и по-отдалеч. Някои биха дали много за частица от... това „нищо”. Всичко на този свят си има цена, но понякога тя е прекалено висока.
А часовникът никого не щади. Обръщаш се назад и... нямаш спомени. Само вещи. Загубваш се сред тях... Ставаш като тях... потъваш в праха на опожареното си Аз. Искаш някой да осмисли „наличието ти”... искаш да има кого да зарадваш... но в „празна къща” и най-ценният предмет губи смисъл.
Някои хора искат това. Изглежда им „лъскаво” и красиво. Не виждат студа в блясъка и целенасочено го търсят. Не го пожелавай за себе си! Пожелай си да бъдеш човек! Пожелай си да бъдеш свободен... Пожелай си да имаш криле и да те боли всеки път, когато се удариш, защото всяка болка е много по-хубава от празнотата и безчувствеността.
Някои хора търсят „това” и са се изгубили още по пътя на своето пътуване.
Там сред многото вещи има място само за прах.
За fortisimo.eu – Даниела Пенева (снимка: )
0 коментара