Фортисимо

Кой е този, който изпълнява ролята на лошия в най-гледания български сериал „Стъклен дом”? Кой е този безчувствен, нагъл и обезчовечен образ, който за съжаление не е изключение в днешно време...?

Емил Емилов се справя неповторимо с тази своя роля. Все още не толкова известен за многобройните зрители, Емил вече има значителен брой роли зад гърба си...

Женен, с две деца и съпруга, която обожава. Дъщеря си е кръстил на себе си – Ема, а баткото Воланд е кръстен на герой от романа „Майсторът и Маргарита” на Булгаков. Още кой е Емил Емилов, лично от него.

Нели Русева: Здравейте, Емил! Разкажете за читателите кой ви откри за актьорската професия?

Емил Емилов: Здравейте и поздрави на всички ваши читатели! През далечната 1987 година учех в Техникума по механотехника „Сталин” на ул. „Стамболийски” в София. Беше един вторник със 7 дълги и уморителни часа и аз естествено бях избягал от училище. Изтърпях първите два часа чертане и отидох да пия кафе. Качвайки се в трамвая съвсем случайно бях застанал до две жени, които ме гледаха втренчено и се усмихваха. Оказа се, че едната е от СИФ „Бояна” – Лидия Божилова – втори асистент-режисьор на бъдещия филм „Меги”, в който за хубаво или лошо бях избран да изиграя една от главните роли. Така започна моята дълга одисея... Последваха проблеми в училище, заради отсъствията ми, но слава Богу завърших успешно. След това кандидатствах във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”. Първият път ме скъсаха, но... на следващата 1990 година проф. Надежда Сейкова ме прие „без никакви колебания” в класа си по АМДТ – актьорско майсторство за драматичен театър. Това са двете жени, освен Съдбата, които имат „вина” животът ми до този момент да е свързан единствено и изцяло с изкуството.

Нели Русева: Кои са вашите кумири, от кого сте се учили?

Емил Емилов: Нямам определени кумири, но винаги съм се вглеждал, учил и възхищавал от актьори като Наум Шопов, Йосиф Сърчаджиев и Руси Чанев.... Жалко е, че те не преподават на сегашните млади студенти в НАТФИЗ... Страхувам се, че някои от бъдещите млади актьори дори не ги познават. Аз лично се опитвам да се уча дори от реакцията на непознатия на улицата, от живота, който ни заобикаля.

Нели Русева: Има ли звезди в България?

Емил Емилов: Не. Не може да има звезди без небе...

Нели Русева: Имат ли самочувствие българските актьори?

Емил Емилов: Разбира се, че имат. Имат самочувствието на твореца. На човека, който се интересува не само от собственото си физическо оцеляване, но и от оцеляването на душата.

Нели Русева: Кино или театър?

Емил Емилов: И двете, разбира се. Киното ти дава криле, театърът ги размахва!

Нели Русева: Как попаднахте в „Стъклен дом”?

Емил Емилов: Ха-ха.... Ами поканиха ме за ролята на Методи Ганев. Не съм се явявал на кастинги.

Нели Русева: Казват, че най-трудно е да пресъздадеш лош герой и е голямо предизвикателство. Така ли е?

Емил Емилов: Да, така е. Винаги има риск да преиграеш или да изглежда нагласено. За щастие Методи Ганев си стана като истински.

Нели Русева: Вече свършва поредния сезон на „Стъклен дом”, ще има ли още?

Емил Емилов: Всяко хубаво нещо има начало и край. Като се има предвид уникалният рейтинг на сериала, не мисля, че ще приключи просто ей така.

Нели Русева: Колко роли имате вече зад гърба си? Имате ли любима роля до сега?

Емил Емилов: Имам около 30 главни театрални роли и около 15 филмови. Имал съм щастието да играя всякакъв тип образи – от Лени в „За мишките и хората”, през МакМърфи от „Полет над кукувиче гнездо”, за която получих Аскер през 1995, до Д-р Астров във „Вуйчо Ваньо”. Не мога да кажа, че някоя от тях ми е най-любима, защото всички те са оформили човека и характера, който съм в момента.

Нели Русева: Творците са чувствителни. Вас какво може да ви разплаче, извън ролите ви?

Емил Емилов: Всичко. Ако не те вълнува всичко в живота, няма как да те развълнува нещо на сцената.

Нели Русева: На какво се радвате истински?

Емил Емилов: На децата си. И на дръвчетата, живия плет и чемшира, с които се опитвам да облагородявам пространството около блока.

Нели Русева: Кога за последен път се почувствахте истински щастлив?

Емил Емилов: Истински щастлив се чувствам, когато получавам признание за работата си, а това в момента се случва.

Нели Русева: Има ли период, чувство, човек, нещо, което много да ви липсва...?

Емил Емилов: Да... Баща ми. Загубих го, когато бях на 22 години. Времето нищо не лекува.

Нели Русева: С какво се занимава вашата любима жена?

Емил Емилов: Имам невероятна жена, която се занимава с наука. Генен инженер, доктор на науките в БАН. Специалист – молекулярен биолог, когото ценят навсякъде другаде, но не и тук. За съжаление в България науката и изкуството не са на особена почит.

Нели Русева: Имате две деца, бихте ли искали някой да наследи професията ви?

Емил Емилов: Единственото, което искам е децата ми да станат добри хора. Всичко друго зависи от тях.

Нели Русева: Как се разтоварвате, с какво зареждате батериите?

Емил Емилов: Садя дръвчета.

Нели Русева: За какво не ви стига времето?

Емил Емилов: Да бъда със семейството си. Понякога се налага да работя събота и неделя.

Нели Русева: Специални и гениални ли сме ние българите или само така си мислим?

Емил Емилов: Естествено, че сме и специални и гениални. Никой не може да се похвали с „такава” държава и такъв народ!

Нели Русева: Имате ли усещане за безнадеждност, каквото имат голяма част от българите днес?

Емил Емилов: Ами да. Не виждам близкото си бъдеще в светли краски. За съжаление обстоятелствата ни карат да се затваряме в себе си и на това разчитат нашите управници.

Нели Русева: Кое от живота ни днес в България ви дразни най-вече?

Емил Емилов: Безпросветността. В миналото за да съхраним културата и идентичността си сме създавали читалища, които са били със статута на църквата. Днес тези читалища са превърнати в заведения, а имотите им са разграбени. Правителството продължава да ликвидира театри и всячески се старае да заличи българското кино. Сигурен съм, че математически всичко е вярно, че министър Дянков е избрал оптималния вариант за решаването на икономическите ни проблеми, но в крайна сметка не всичко е математика.

Нели Русева: Колко му трябва на човек да е щастлив?

Емил Емилов: Не знам. Понякога много, понякога малко.

Нели Русева: Мечтаете ли да отидете някъде – далече далече…?

Емил Емилов: Да! Но да има връщане назад.

Нели Русева: Фен сте на ЦСКА. Какво мислите за българския футбол?

Емил Емилов: Привърженик съм на ЦСКА. Не мога да мисля за нещо, което го няма.

Нели Русева: Кое е най-екстремното нещо, което сте правил?

Емил Емилов: Да живея в България е екстремно, да практикувам тази професия е екстремно, всичко около мен е екстремно!

Нели Русева: Пожелайте нещо на читателите ни, на вас също…

Емил Емилов: Пожелавам на всички най-вече здраве. И ако може скоро да вдигнем забитите си в земята погледи, да се огледаме наоколо и да започнем да откриваме и добрите неща около нас.

За fortisimo.eu – Нели Русева (снимки: личен архив)