Всички хора могат да бъдат определени като „еднакви” по няколко причини: всички имат чувства и емоции, разсъждават и мислят, имат вълнения тревоги за определени неща.
Естествено, винаги има изключения от правилото. Конкретните чувства и мисли са различни за отделните личности. Обединяващ фактор е начинът, по който назоваваме определени състояния. Разликата е в индивидуалния фактор – различните нюанси и граници.
Доверие (вяра). Като че ли за всички ни доверието значи едно и също нещо. Но за различните хора, то може да бъде спечелено или загубено по различни начини и в различна степен. Отделният житейски опит, културните схващания, ранимостта и предразсъдъците разклащат основите на това общо валидно за всички хора понятие.
Любов и омраза. Макар това да са две противоположни по смисъл понятия, обозначаващи двата края на една емоционална повърхност, те доста често си приличат по някои свои прояви. Не рядко се наблюдават случаи на прескачане от едната „крайност” в другата. Всъщност, макар любовта и омразата да са двата полюса на една планета, границата между тях е много тънка и доста често се размива.
Сила. От физична гледна точка, обяснението на това понятие би било изключително лесно и без никакви затруднения. Може да бъде сведено до обозначаване чрез теория или формула. Но що се отнася до нейното езиково значение и индивидуално разбиране, тълкуванията се променят. Като цяло, по отношение на схващането за емоционална сила, съществуват две основни гледни точки. За някои емоционалната сила се определя като сила тогава, когато емоциите са сведени до граница, близка до нулата. За друго обаче, емоциите са основна съставка в ежедневното им общуване с околните. Трудно е да се определи кое е вярното (защото всеки има своя гледна точка), и все пак: липсата на емоции и чувства те прави силен човек... или силен робот?
Смисъл. Отново под въздействието на обществото (което според мен е определящ фактор за много универсални схващания), стечението на обстоятелствата и късмета, отделните личности или намират смисъл във всичко, което правят, или не откриват нищо с смислено в екзистенцията като цяло. Едните се водят от инстинктите и тънкия глас на интуицията си, а другите са вечни песимисти, търсещи не начини, а намиращи оправдания. За мой голям шок и ужас, мисля, че често клоня в редичката на песимистите...
А ти от кой вид си? Какво търсиш и какво намираш – смисъл или безнадеждност?
За fortisimo.eu – Ваня Тенева
0 коментара