Има знания, които могат да помогнат на родителя поне да намали негативните аспекти от детското израстване. Той може да покаже с пример, че в определени ситуации наследникът му трябва да бъде „Аз” и да бъде силен, да не му се забранява, защото комплексът за малоценност е един от най-срещаните проблеми.
Когато не му чуваш детското мнение, непрекъснато го кастриш, когато не му позволяваш да има позиция, когато се отнасяш с пренебрежение – детето расте с усещането, че е нула. Мисли си, че е никой, че е дефектно. След това този комплекс за малоценност го превръща един ден в индивидуалист, защото заради страховете си, детето не може да се формира като индивид. Това преобразяване е вид компенсация. Ако трябва да бъдем честни, този проблем е в дъното на нашата национална драма.
Трябва да създаваме у децата си самочувствие, но не и да стигаме до другата крайност. Да помпаме нещо без основание „Ти си невероятен художник”, а то да не може да рисува?! Въпросът е да открием неговото умение и там да му създадем усещането за ценност. Да поощрим това, което за нас може и да е смешно, но ако детето е успяло за първи път да си върже връзките само, непременно трябва да му се каже какво невероятно постижение е направило. Детето трябва да расте с усещането, че се справя с живота, за да може по-късно да се „обобщи” – тоест да се включи в общото. Така то няма да бъде индивидуалист. Ще има лични граници, и няма да се притеснява, че отивайки в общото – те ще се размият.
Децата наистина се нуждаят от реални похвали, но и от насърчаване. „Тук си добър, но трябва да положиш още усилия”. Това израстване създава респект към границите на другите. То води и до усета: кога трябва да настъпя, кога трябва да отстъпя.
За fortisimo.eu – Мадлен Алгафари (част от публичния урок на известната психоложка пред родители от Шумен – 26 ноември 2010)
0 коментара