В седмицата, в която германската групировка ВАЦ се раздели с вестниците си „Труд“, „24 часа“ и „168 часа“, очаквахме по-бурна реакция от страна на жълтата преса, но констатираме по-скоро презрително мълчание.
Убедени сме, че „жълтите“ поназнайват нещо за сделката и само времето ще покаже кога ще забият писалки по темата за бъдещето на таблоидите. Като казваме презрително мълчание – не сме съвсем прави, защото „Галерия“ вече изстреля първия залп. Залп, и то какъв?
„ВАЦ загроби печата и се махна“ е заглавието на коментара по темата на Явор Дачков. „С ВАЦ си отива една епоха на журналистиката на прехода, което означава, че някакъв етап от този преход със сигурност е завършен“, пише Дачков и стреля право в челото с тезата - „Труд“ и „24 часа“ всъщност бяха жълти вестници, които имат наглата претенция да са ужасно сериозни и именно този фалш и това тяхно лицемерие отвориха огромната ниша за днешните най-масови вестници в България, като „Уикенд“ и „Галерия“.“
А? Кой сега е № 1? Когато става дума за концептуалната битка на „жълтите“ срещу доскорошните издания на ВАЦ Дачков даже е готов на лек реверанс признаващ достойнствата на конкурента „Уикенд“. В този коментар обаче е задължително да подчертаем и втората теза на Дачков. Закупуването на „Труд“ и „24 часа“ точно от Любомир Павлов и Огнян Донев е окачествено като „добра новина“ на фона на останалите конкуренти за собствеността и най-вече на групата около Ирена Кръстева.
Сигурно е, че пресата навлиза в нова ера и въпросът „Кой сега е №1?“ ще придобие нова актуалност.
Този въпрос има освежена актуалност и по отношение на телевизионния ефир. Понеже в нашата редакция очевидно симпатизираме на Лора Крумова няма да пропуснем да отбележим страницата посветена на телевизионната водеща и мъжете в нейния живот, която откриваме в „Уикенд“. Вестникът нарежда в тази лична история всички екранни половинки на Крумова плюс Кеворк Кеворкян, Тома Томов, Сашо Диков и сегашния й партньор Сотир.
В „Уикенд“ прави впечатление и острия коментар на Люба Кулезич (впрочем все повече проявяваща апетит към телевизионния ефир) срещу Слави Трифонов. „С ужасния си клип „Нема такава държава“ Слави сее омраза преди Коледа“, заявява Кулезич и допълва: „Егоманът Трифонов съвсем изперка, обхванат от самомнителността и отмъстителността на непризнат диктатор“. Тъкмо повод да споделим и нашето учудване от способността ни да възприемаме телевизионната сатира по един и същ начин в различни времена. Песента „Нема такава държава“ е нещо като класика за това шоу. Мине малко време от мандата на поредните управляващи и „Шоуто на Слави“ пуска унищожителна песен за властта и „заспалите“ граждани. Всеки път публиката възприема парчето като заслужен шамар срещу властта и с разбиране към собствената си заспалост. Всеки път тези песни се пеят като за последно, а се оказва, че след три или четири години може пак да е последно. Нещо като някогашните съобщения по старата телевизия: „354-то последно предупреждение от Китай към САЩ, че следващата стъпка са военни действия“.
„ШОУ“ слага на първата си страница епизод от битката между „Господари на ефира“ и Нико Тупарев. Продуцентската война премина в битка през мистър „Стани богат“ Ники Кънчев. Както пише „ШОУ“ - „Ники Кънчев замесен в измама за милиони“. Според разследването на „господарите“ в играта „SMS за милиони“ всъщност участват само три телефонни номера, а „една от печелившите пък печелила награда и в друго предаване на Тупарев!“
А? Кой сега е №1?
За fortisimo.eu – Иван Капралов
0 коментара