Имам една приятелка, с която се познаваме откакто се помня. Тя винаги е била до мен и аз винаги съм била до нея. Подкрепяла съм я в трудни моменти, не съм я оставяла никога сама.
Съдбата на тази моя приятелка винаги е била динамична и изпълнена с „престъпления и наказания”. Не бих я определила нито като идеална, нито като ангелски добра. Тя е просто човек.
В определени моменти животът й поставяше задачи, които двете решавахме заедно; сблъсквали сме се с предизвикателства и изпитания. Не малко пъти сме се проваляли. Винаги съм се чувствала зле, когато не съм успявала да намеря подходящо разрешение на някакъв неин проблем.
Наскоро животът й пое необикновен обрат. Тя забрави коя е, забрави кое е ценно, спря да различава вярното от грешното. Може би това се дължеше на разочарованията, които бе преживяла, но това не я оправдава. Беше решила, че животът на егоист е по-малко болезнен. Не намираше причина да се вслушва в колебливите съвети, които й давах. В един момент лошите й навици се превърнаха в ужасна зависимост. Твърде много се беше отклонила от вярната пътека.
Разочарована съм от нея, но не мога да я оставя сама. Искам да й помогна отново да погледне през очите на доброто настроение и любовта. Искам да я накарам да осъзнае грешките си и да разбере, че не винаги на болката е нужно да отвърнеш с болка. Мечтая си отново да я видя в онази нейна типична светлина, в онова нейно излъчване – доверчива като дете, дори твърде наивна, но щастлива. Представям си как успявам да разчупя коравата обвивка от обиди и неправди, която е изградила около сърцето си.
Говоря с нея всеки ден за тези идващи щастливи мигове и тя ми се усмихва с надежда. Протягам ръка, за да я докосна, но е безсмислено, защото тя... живее в огледалото.
За fortisimo.eu – Ваня Тенева
0 коментара