Фортисимо

Заглавието на статията трябваше да бъде „Депресията на един народ“. Стори ми се обаче твърде „анализаторско“, а не ми се ще да правя анализи.

Тях са ги правили други.

Преди дни The Economist излезе със статия за т.н. източен парадокс – „Богатите, бедните и България“ (на български; благодаря Алекс). На пръв поглед не казват нищо, което не знаем – каквото и да става в страната ни, ние винаги сме най-нещастни. Според данните на цитираното изследване, въпреки че не сме изобщо сред бедните държави, нивото на щастие е едно от най-ниските. За сравнение, бразилците, които са дори с по-ниски доходи, са сред най-щастливите.

Иначе ние сме най-зле, държавата ни е най-зле, политиците са ни най-зле, доходите ни са най-зле, животът ни е най-зле, бъдещето е най-зле, а миналото е за националисти. Нали? В същото време имаме една романтична представа за „останалия свят“ и особено за „европата“. Обичам да давам примери за това колко глупава е тази представа и имам един от последните дни. Тъй като вниманието ни се ограничава само до „актуалните теми“, ето една такава – снегът. Всяка зима се оплакваме как ни е „изненадал“, как не се чистят улиците, транспортът блокира и никой не си върши работата. Ето ви снимка на Франкфурт.

 

Този регион е един от най-богатите и като правило пада много по-малко сняг от България. В края на миналата седмица имаше не повече от 5 см. сняг и всичко блокира – влаковете закъсняваха с по 30-40 мин, автобусите боксуваха, коли се въртяха… въобще пълна програма. Може да си представите какво става като падне истински сняг – няколко дни става хаос. Чистенето на снега пък не е по-различно от това в България. От Twitter чувам, че в София тази година е доста добре. Разликата във Франкфурт е само, че на доста улички просто слагат табелки в стил „Тук нямаме намерение да чистим“.

България не е лесно място за живеене – това е ясно. Истината обаче е, че никъде не е – нито в Германия, нито в щатите. Бразилия е по-бедна, с два пъти по-висока детска смъртност, с 7-8 пъти по-висока бедност и по-ниска образованост. В същото време си живеят живота. Същото важи и за много други държави. Значи проблемът не е в това, че нямаме пари и че 20 години градим демокрация. Проблемът си е в самите нас. Не сме калпави, не сме тъпи, не сме скапан народ – просто сме в депресия. Психолозите ще ни кажат, че депресията е едно такова състояние, което трудно можем да разпознаем сами, а това е важна стъпка към решението.

Вместо това ние предпочитаме да се самосъжаляваме. Тук нямам линк – просто включете телевизора. Може би не индивидуално, но като народ – плюейки българите, ние плюем себе си. Защо сме избирали тези, защо сме слушали чалга, защо ни била тъпа телевизията, защо сума ти и хора напускат страната, защо шефовете не ни плащат, а работниците не им се работи… Не, „калпав ни е народа“ не е отговор. И не се опирам на историята, защото българите сега не са ония, които побеждаваха във войни, затъваха в кризи, създаваха държави и падаха в робство. Друг народ сме – не по-добър или по-лош, а друг. Работата е там, че не знам какъв народ сме – не знаем какво можем, не знаем какви са ни слабостите и силите. Не сме започнали дори да обсъждаме националните си приоритети. Разбира се, че е по-лесно да отметнеш цялата държава. А кой ще седне да направи другото?

За fortisimo.eu – Боян Юруков (yurukov.net)