Фортисимо

Бих искала да споделя с вас, читателите на fortisimo.eu, посланието на едно момиче на име Пламена. За една година, последната, то промени частица от същността си, частица от светогледа си.

Промени чувствата си и си позволи да чувства малко повече. Пламена се научи да прощава на околните (не и да забравя, разбира се), но редом с това тя вече е малко по-критична към себе си. За да си напомня, че е човешко да се греши, ала понякога смирението и навременната поука са от първостепенно значение. Това момиче преоткри близките на сърцето й хора и им позволи да я подкрепят – допусна да я направят щастлива.

Тя, Пламена, загърби лошото, забрави гневните емоции, които я сполетяха, а с тях отстрани от ежедневието си и личностите, които й вредяха. И вече знае. И вече може. И вече е малко по-силна, малко по-откровена. Защото е Коледа… И не знам дали по Коледа се  случват чудеса, ала едно момиче направи първите стъпки към своето малко чудо – за първи път тя почти бе наясно какво иска от живота си оттук нататък. И не знам също дали по Коледа хората са по-добри, но знам, че едно момиче се научи да бъде по-добро към себе си.

Както ще се съгласите, периодът от една година би могъл да ви се стори много кратък, но и да остави у вас усещането, че не му се вижда краят. Времето е относителна величина. Определят го индивидуалните събития – срещите, запознанствата, личните празници, броят влюбвания и раздели. Дозите радости, нивото на тревоги. Кой какво спечелил или пък загубил, кой е сбъднал мечтата си. Е, за мен изминалата година бе най-противоречивата от последните десет. Но сега съм доволна. Само съм мъничко изморена, ала спокойна. И не възнамерявам да налагам контрол над радостта си по време на предстоящите празници, защото след всички перипетии, на които ме подложи година 2010, на тази Коледа, повече от всяка друга, искам да крещя с пълно гърло. Да се смея, да купя незаконни бомбички и неволно да подпаля прането на милата ми майка. Искам да обичам. Просто да съм щастлива.

От сърце си пожелавам догодина пак така да затъвам до шия, да се тюхкам, да се вайкам, че не ми е провървяло, за да съхраня силата на духа си. Та нали съм я изграждала, и продължавам да я градя, с пот на челото и сълзи в очите. За да съумявам поне по Коледа да оценявам добротата и обичта на хората, които ме заобикалят и за които най-скъпият подарък не би бил нищо повече от една искрена усмивка, топла прегръдка и искрица благодарност в очите ми.

Това е и предколедното ми пожелание към всички, до които стигне моето послание!

Накрая, но не по значимост, благодаря на екипа на fortisimo.eu затова, че е сбрал под крилото си толкова прекрасни, енергични и талантливи хора и че за мен съвместната ни работа е истинско удоволствие!

Вълшебна и много снежна Коледа на всички!

За fortisimo.eu – Пламена Лачева