Казват, че в живота на човек се случват обрати веднъж на 7 години. Тоест ако вярваме на това, 28-тата ми година би трябвало да е един от повратните моменти в живота ми. Случайно или не, така се оказа наистина.
Бях точно на толкова когато разбрах, че съм бременна, а през март 2010 година на бял свят се появи моята малка дъщеричка. Тези от вас, които вече са родители, знаят, че това е нещо, което те променя за цял живот.
Научих се да бъда по-дисциплинирана, по-толерантна, научих се да прощавам и да давам втори шанс. Егоизмът в мен си отиде за винаги. Разбира се не всичко е толкова розово, но какво са няколко безсънни нощи на фона на една щастлива детска усмивка. Щастието е пълно само тогава когато всички около нас са щастливи. Или поне при мен е така. Бебешки усмивки тази година получиха доста хора около мен.
Момичето, с което сме приятелки повече от 23 години, също се сдоби с рожба. Няколко месеца по-късно научих, че един изключително мил и добър човек, за когото се молих повече от всичко да може да има деца (тъй като това беше проблем), ще има не едно, а две бебета. През септември скъпи на мен приятели гушнаха своето слънчице. С бебе се сдоби и друга моя близка от детството.
Ето, че 2010 година си отива, а добрите новини не спират да идват. Преди дни научих, че щастието да бъде родител през 2011 година ще изпита и още един човек, с когото ни свързват години приятелство. Четейки тези редове – сигурно си казвате, че съм поредната бивша бременна, изпаднала в депресия и възхваляваща майчинството. И сигурно щяхте да сте прави, ако не се бях усетила навреме, че се превръщам в една от онези жени, чието призвание е само и единствено да бъдат майки и домакини.
Неминуемата изолация, в която попаднах през тази година, далеч от служебни ангажименти и работен колектив, може би наистина допринесе за така наречената следродилна депресия. Спасяваше ме може би това, че прекарвам повече време в социалната мрежа Facebook. Това донякъде запълни празнината от липсата на контакти заради многото бебешки ангажименти. През 2010 година обаче сякаш заспах в дълбок зимен сън, а после се събудих отново. Започнах да мисля и за себе си – много повече от преди. Започнах да се обичам, защото и аз съм човек, и аз имам право да го живея този живот.
През 2010 година срещнах много нови приятели, но преоткрих и отдавна забравени стари такива. През изминалите 365 дни сякаш прогледнах и започнах да живея така сякаш всеки миг е последен. Започнах да ценя повече близките и приятелите, които имам, защото осъзнах, че те не са даденост. Стремя се да бъда по-добър човек, защото знам, че едно малко същество ме копира и се учи от мен. През изминалата година може би нещото, което ме зареждаше с оптимизъм бяха всички лични и истински истории, публикувани във fortisimo.eu.
Оптимизъм, че човешкото у нас все още го има, на фона на заливащата ни омраза и обезверяване на хората. На читателите на fortisimo.eu пожелавам да продължават да вярват в доброто, да бъдат здрави, а 2011 година за тях да бъде най-щастливата. Нека нашите лични истории с добър край се пренесат и във вашия дом, нека бъдат пример затова, че не само на Коледа стават чудеса.
За fortisimo.eu – Силвия Терзиева
0 коментара