Фортисимо

2010-та бе година, изпълнена с много емоции – както приятни, така и не толкова. Това беше една различна година, съпътствана от нови и интересни преживявания, срещи с необикновени хора, разнообразни характери.

Беше едновременно година на слабост и сила, на надежда и отчаяние. През тези 12 месеца раздадох много усмивки и много усмивки получих, тъгувах, но и празнувах. Имах часове на самотни размишления, имах и мигове на необмислена и първична импулсивност.

2010-та беше една необикновена за мен година. Толкова необикновена и динамична, че дори не усетих кога времето отлетя като кратък вълнуващ момент. Интригуващи впечатления, спонтанни вдъхновения и пленяващи мисли – бяха мои ежедневни спътници. През тази година израстнах в своето лично развитие. Спокойно приех както успехите, така и провалите. Осъзнах, че да си верен на себе си е принцип, който не трябва да се нарушава никога и за нищо на света.

Разбрах, че приятелството е толкова безценно, че е грях да не го цениш с всяка своя част, клетка, мисъл. Разбрах, че да обичаш безрезервно е усещане, колкото велико, толкова и болезнено. Научих, че специалните хора са такива, които срещаме веднъж в живота и че тези хора ни подтикват да се развиваме и израстваме. Осъзнах, че не винаги да изразяваш мнението си е най-удачното решение. Всеки има своя гледна точка, темперамент и житейски опит, и не винаги провокацията е най-добрият начин да предизвикаш дискусия и/или размисъл у другите.

Личните си емоции, толкова дълбоки, споделях с читателите на fortisimo.eu, но не винаги срещах разбиране. Научих се да приемам и градивна критика, и лични нападки. fortisimo.eu се превърна в дом на моите най-искрени впечатления, мечти и надежди; превърна се в пристан на утехата. Във fortisimo.eu намерих както приятели, така и хора които ме възприемаха като „комплексирана, несигурна, нуждаеща се от качествен секс жена” (това са някои от коментарите към определена част от текстовете, които съм писала). Но освен неприятното впечатление, което съм направила на някои, получих и подкрепа, и положително поощрение за това, което правя (или поне се опитвам). Открих приятели, които с ръка на сърцето мога да нарека мое второ семейство.

2010-та беше годината, в която предприех пътуване към центъра на душата си. Открих, че в мен се крият чувства, вярвания и схващания, неподозирани дори за самата мен. Разбрах, че в мен има огромен запас от невидима сила – тя ме държеше изправена пред ветровете на съдбата. Открих равновесие – то ме поддържаше балансирана по пътя на житейските препятствия. Намерих в себе си необикновена светлина – тя осветяваше часовете на непрогледна несигурност.

И както е подобаващо за необикновените години, каквато беше тази – в месеца на чудесата открих (или може би тя откри мен) необикновена любов – свежа, истинска, съживителна, чиста, споделена. Това е най-прекрасният подарък, който Дядо Коледа ми е изпращал.

А fortisimo.eu продължава да бъде вълшебното място, където се пренасям заедно с моите най-искрени мисли, защото тук всичко е лично!

За fortisimo.eu – Ваня Тенева