Фортисимо

Годините минават и те белязват. Често те променят до неузнаваемост и когато погледнеш назад не можеш да повярваш, че става въпрос за теб. Много от пътищата, които сме избирали някога, днес бихме избегнали или просто зачеркнали от картата.

С отиването си, 2010 година ми остави много – спомени, очаквания и... нови въпроси. Хора, срещи, събития, идеи... промени. Всяко камъче по пътя ми, ме направи по-силна, всеки успех, засили мотивацията ми и вдигаше летвата на възможностите и желанията ми. Всеки ден ми носи промяна, давайки ми различна светлина. Благодарна съм за трусовете и издиганията, за сълзите и усмивките ми... целият този контраст ме създаде толкова истинска. Благодарна съм за хората, които срещах по пътя си и за разделите, с които се сблъсквах... за печалбите и загубите си... Когато „освободиш място” за едно, в живота ти навлиза друго. Когато искаш нещо наистина силно, няма как да не го привлечеш в реалността си. Основните промени навлизаха и навлизат в живота ми, в мислите ми... и няма как да ме откриеш същата от вчера.

През януари взех едно трудно решение и смених местожителството си. Преместването ми в Бургас ме плашеше, въпреки първоначалното ми усещане, че „това е моят град”. Страхувах се от липсата на приятелите си, от непознатото, от периода на адаптиране и предстоящото. Само два месеца по-късно вече познавах града много добре. Предложенията за работа сами идваха при мен. Докато стоя във фризьорския салон и си говоря с момичето, което ми прави косата, вече бях „нагласена” за местна телевизия. Докато четяха автобиографията ми в детски парти център, вече бях одобрена като кандидат за позицията. Предложения не липсваха. Но сякаш нещо ме влечеше към „собствени проекти” и съвсем скоро идеята се появи в съзнанието ми.

Февруари беше месецът на „предбалните вълнения”. Сестра ми беше абитуриентка и аз се бях заела с прословутото „бално проучване”. Търсех модели на атрактивни рокли в Интернет, свързвах се с различни ателиета, салони, магазини... и така до май включително, когато бях решила да правя он-лайн магазин за абитуриентски тоалети втора ръка.

През юни идеята ми прерасна... една нощ, докато пишех поредната си бележка във фейсбук, заглавието на проекта ми САМО ДОЙДЕ... „Наръчник за абитуриенти”. Беше в късните часове, но те не ме спряха, за да потърся съдействие, пишейки на единствената дама, която можеше да ми помогне с реализацията. Вече си представях моето уникално списание и предвкусвах от удовлетворението, което ми създаде идеята.

Летните месеци посветих на работа върху проекта - бавно, но славно. Търсех моментите на вдъхновение и се възползвах от всяко творческо прозрение. Не насилвах нещата, тъй като държах да влагам емоция, а не рутина. Срещнах точните хора по точното време. Те се появяваха и на моменти имах усещането, че животът ми е като история, достойна за „The Secret”.

Още малко и списанието ще е факт. През януари 2011 ще се роди дългоочакваното ми „бебе”. И подобно на „майка си” ще е под щастлива звезда.

В личен план 2010 година ми даде сигурност в отношенията. Приятелите ми си останаха ПРИЯТЕЛИ и смяната на града не изигра лоша шега. Добрите ни отношения прераснаха в още по-добри и разстоянието не наруши комуникацията ни. Годината беше наситена и с любов и най-интересното е, че „семейният ми статус” е същият както преди година. Радостна съм, че сестра ми е студентка и то на 160 км. от Бургас, което направи срещите ни по-чести. Горда съм, че ще имаме ветеринарен лекар в семейството, на който от сега правя реклама. А рекламата е заниманието, което ми предрече популярният шуменски гадател Любо и няколко месеца по-късно вече се занимавах с това. Дори имам собствена рубрика във вестник „Бургаска жена”. И ако следвам неговите предсказания, трябва да съм спокойна, че много скоро „проектите ми ще носят не просто популярност”. В общи линии 2010 премина толкова бързо, че не усетих кога Коледа е наближила отново. Надявам се 2011 да ми покаже правилния път към повече Доброта, повече Красота и Късмет.

Винаги съм знаела, че съм родена под щастлива звезда и знам, че и през новата година блясъкът й ще е над мен.

За fortisimo.eu – Даниела Пенева