Започна с лошо 2010-та, но пък май ще завърши с добро. Винаги мисля с надеждата, че началото на годината ще донесе края на неприятностите.
Както и през изминалите години, така и през тази – не спрях да вярвам. И да обичам.
Научих, че в живота всичко е 50 на 50. Или ще стане, или не. Средно положение няма.
Смях се по-малко, но обещавам, че през 2011-та ще наваксам.
Моето семейство се увеличи с още един член.
Е, не е от развъдника на Бойко Борисов, но пък за мен е достойна за кремълски дом. Нищо, че все още го нямам. А и скоро май няма да го имам.
И тази година посях дърво, въпреки че го правя само в моята градина.
Около мен много хора се разделиха с близки и роднини, и аз загубих приятел и колега.
Но пък на други мои близки и приятели им се родиха сладки бебчета.
Изкарах рождения си ден по най-невероятния начин. Получих незабравим подарък за цял живот.
Много хора нямаха като моя късмет. Ще се радвам през 2011-та да го имат.
Признавам, не работих достатъчно много през 2010-та, но си мисля, че вършех работата си качествено.
Нееее, не съм медицинска сестра. Но понякога лекувах хората с гласа си или с музика, а друг път ги разболявах.
Опитвам се да забравя за кризата, може би с надеждата, че и тя ще забрави за мен.
Всъщност нямам време да мисля за нея, защото имам по-важни неща.
Започнах да спазвам двете основни житейски правила на Ницше:
1. Не се тревожи за дреболии.
2. Всички неща са дреболии.
Знам, че през 2011 ме очакват безброй изненади.
Защото 2010 постави началото на едно приключение…
За fortisimo.eu – Светла Крумова
0 коментара