Фортисимо

Не искам да се превръщам в хората, които непрестанно мрънкат „Ех, колко бързо се ниже времето, как животът си отива без да го усетиш”. Но наистина имам чувството, че преди няколко дни избирах подаръците за миналата Нова година.

Пренебрегвам тази идея, защото един по-детайлен поглед над fortisimo.eu за изминалите 12 месеца ми показва, че всъщност твърде много неща са се случили около мен. В тази връзка се оказва, че времето се е изнизвало сравнително бавно.

Започнах 2010-та с голямо разочарование. Осъзнах, че твърде много хора обитават някакъв си свой нереален свят. Правят каквото си искат, а представят фактите както им се ще да бъдат. Живеят в тайни връзки и лъжи, но иначе се изкарват честни граждани със стоманени морални устои и високи позиции. Сигурно е хубаво да се залъгваш с илюзии и да изкривяваш реалността както ти е удобно, но въображаемите балони винаги се пукат – също като финансовите. А след това досегът с реалността е болезнен и срамен.

Проблемът с реалността бе темата, която ме занимава доста през 2010-та. Почти през цялата година се чувствах като героя на Леонардо ди Каприо във филма „Генезис”. Почнах да се съмнявам дали наистина не съм в състояние на сън. Реалността на другите се различава(ше) драстично от моята.

Винаги съм бил атеист, но тази година бетонирах антирелигиозните си разбирания. Огромна заслуга за това има професор Ричард Докинс и книгата му „Делюзията Бог”. Изпитвам огромна вътрешна съпротива в приемането на факта, че милиони души по света формират представите си за „праведно” и „грешно” благодарение на силно дискриминационни текстове. Писани уж по Божия промисъл, но от хора. И докато от страниците на тези книги зеят огромни пробойни, разни нагли фанатици обясняват, че липсата на религиозно образование пречи за правилното разчитане на текстовете. Същите тези смешници твърдят, че били достигнали до истината. Въобще пък не искам да се спирам над това колко жертви поглъща различната представа за Бог.

Огромен сблъсък с реалността преживях и в края на септември, когато ми се наложи да развеждам приятели от Лондон из милата ми татковина. Тогава осъзнах, че България няма с какво да впечатли чужденците. Няма с какво да впечатли и мен. Историята ни тъне в разруха, точно както и държавата ни.

През ноември останах изумен как Sony Music безнаказано спретна една от най-големите фалшификации в историята на музиката. Пусна три песни, уж изпети от Майкъл Джаксън, в които всъщност (предимно) пее имитатор. Експерти и колеги на Краля на поп музиката обаче „потвърдиха” автентичността на записите и огромна част от феновете приеха ментетата с радостни възгласи. Какво като семейството на Майкъл се обяви публично срещу фалшификатите? Какво като децата на покойния певец казаха „Това не е татко!” Мнозинството почитатели на Джаксън явно живеят в различна от моята реалност. За тях брандът MICHAEL върху обложката на албума е достатъчен да ги убеди в автентичността на посмъртната продукция.

И все пак… въпреки няколкото разочарования – 2010-та ще си остане годината на приятелите. Запазих старите, но и спечелих нови. Парите, делюзиите и измамите бледнеят пред чудесните хора, които срещнах, и с които работих. Разбрах, че разстоянията не са пречка пред истинското общуване. Живеем в глобален свят. Близките ми се разпръснаха навсякъде – Варна, София, Бургас… САЩ, но чувството за приятелство, любов и разбиране не е географско понятие. Всеки път, когато имам нужда от съвет или просто разговор, знам как да го получа. Техническите посредници не ми пречат. Нали в края на линията стои човекът, когото обичам.

Последното не съм го споделял досега във fortisimo.eu. Май по-често трябва да пиша за хубавата страна на живота, а не само да се фокусирам върху проблемите. Това си пожелавам за 2011 г.

За fortisimo.eu – Стоян Стоянов