Фортисимо

Ето го и моето мислено пътуване в края на годината. Месец по месец, ден по ден... равносметката. Около рождения си ден, всеки прави същото, волно или не. Най-хубавото във факта, че съм родена в последния ден на годината е това, че равносметката е една.

Всъщност аз го правя почти през целия декември, както мисленето и приготвянето на подаръците. Проверката на ума и сърцето ми завършва в новогодишната вечер, с която си отива и още една година от моя живот.

И тази година, както през последните две, преди всичко бях майка. Преди всичко се опитвах, когато ме заболи от нещо, първо да помисля дали да покажа сълзите на детето си. Преди всичко опитвах, когато съм обезверена и уплашена, първо да опитам и невъзможното и тогава да се предам, заради детето си. Преди всичко опитвах, когато търсех любовта, да си дам сметка дали точно това искам, за да съм щастлива, пак заради детето си. Преди всичко опитвах да използвам времето ни заедно. Да е пълноценно и радостно, защото и без това е толкова малко.

И тази година, както през последните безкрайно много години, живях и работих с все същия ентусиазъм – любимата си работа. Работата в радиото, животът с музика има аналог единствено с голямата, обсебваща, страстна Любов завинаги.

И тази година, както и всички предишни, се опитвах да бъда благодарна и разбираща в отношенията с майка ми – човекът който безрезервно ме подкрепя, дори в най-големите ми глупости. Опитвах се да бъда и приятел, за онези които имат нужда от моето приятелство. Понякога добър и нежен, друг път безпощаден и критичен, но приятел. Опитвах се да бъда честна с всички, защото така се живее най-спокойно.

И тази година, както и в някои предишни, реших да опитам нещо ново. Записах се на курс по английски и с доста усилия успях да го завърша. Намалих цигарите почти до „от време на време”, но в мислите си останах пушач. Новото, на което се научих и с което се гордея е, когато някой злоупотреби с доверието ми, с чувствата ми, с търпението ми, да не чакам сам да се сети, а веднага да отворя вратата.

Задобрях в готвенето. Върнах се към четенето на други книги, освен детските. Приех факта, че понякога ще оставам без пари, но не трябва да оставам без усмивка и вяра. Приех един куп странности на близките ми хора и се забавлявах с тях. Извинявах се на другите, когато бърках. Приех, че е нормално да греша, но и да си прощавам. Молих, когато имам нужда, молих и за хора, които обичам и са ми важни. Помечтах си за разни неща, а някои наистина се сбъднаха.

Не изоставих никого в беда. Не обидих никого незаслужено. Разбрах, че най-важната връзка, която трябва да съхраниш е с теб самия. Усетих, че ако до теб има приятели си благословен.

Всичко това нямаше да е същото, ако през тази година не споделях усмивките и сълзите си, провалите и малките победи с читателите на fortisimo.eu. Споделях чувства и позиции, научих повече за себе си, учих се от другите. Понаучих се да правя интервюта, а това не е никак лесна работа :)

Имам и награда – писмата в пощата ми показаха, че съм била полезна и на други хора. Благодаря на всички за доверието и за споделянето!

Пожелавам на екипа ни и на вас читателите да имаме здраве и кураж да живеем с предизвикателствата на 2011 и догодина отново да пътуваме заедно!

За fortisimo.eu – Нели Русева